В зората на имплантологията поставянето на зъбни импланти при деца е звучало едва ли не като ерес в научните среди. В снешно време нещата не са се променили особено - за разлика от други области на човешкото познание, където понякога се стига до диаметрално противоположно обръщане на схващанията. Като долна граница за поставяне на имплантат почти винаги се приема възрастта от 18 години; с известна условност може да се приеме и имплантиране на изкуствени зъбни корени и при подрастващи над 14 години. В специализираната литература се срещат и съобщения за поставяне на имплантат при деца на 7 годишна възраст, но повечето автори се обявяват категорично против подобни намеси. Каква е причината за това? Най-вече триизмерният растеж на челюстите във възрастта до 18 години. При мъжкия пол развитието на лицевия скелет продължава до 25 - годишна възраст, но до 18 години растежът е особено интензивен и често резултатите са непредвидими. Така например възможно е изместване на зъбния имплант силно вестибуларно или силно палатинално; в много случаи могат да се формират диастеми, треми, хлътвания на костта в областта на импланта и т.н. Всички тези отклонения много често изискват реконструктивни операции, които често са травматични и никак не се понaсят лесно от подрастващите. В Република България дори има защитена кандидатска дисертация на тема някои аспекти на поставянето на зъбни импланти при деца - д-р Илиана Йончева, 2004 година. Според д-р Йончева зъбният имплант предпазва обеззъбения участък от изместване на съседните зъби в посока на дефекта и от прорастване на антагонистите - т.нар. феномен на Попов - Годон.
Odman (Goteborg University, 1994 е стигнал до извода че зъбният имплант не следва апозиционния растеж на алвеоларния гребен, а се държи като анкилозирал зъб, т.е. като зъб който е плътно срастнал с костта. Такива зъби не поникват до контакт с антагониста, а остават дълбоко вклинени в костта и най-често са мъдреци. Поради цикатриксиалните промени в областта на имплантиране растежът там спира. Johanson et al. през 1994 година публикуват случай на единичен имплант, поставен в областта на горен централен резец на 12-годишно момче. Зъбът е загубен поради травма, случаят е описан в Clin Oral Implants Res - 1994; 5: 48-51. Имплантатът е проследен за период от 4.5 години, през който период се развива ясно изразена инфраоклузия на короната върху него. Очевидно алвеоларният гребен в областта на двата съседни зъба нараства на височина, а костта около импланта не. Този и няколко други случая са станали причина на конференция в Jonkoping (Швеция) през 1996 година да бъде прието единно становище да се отлага поставяне на импланти при деца до излизане от пубертета (въпреки че при някои индивиди това става и след 40-годишна възраст). През 2003 година Rossie и Andreasen публикуват съобщение за единичен случай (на научен жаргон - case report) на момче, на което е поставен имплантат в областта на централния резец на 10-годишна възраст и случаят е проследен за 10 години. Короната върху импланта е била подменяна няколко пъти, като накрая разстоянието между шийката на импланта и емайло-циментовата граница на съседните зъби достига 10 мм. Имплантатът е останал на нивото на костта на възраст 10 години, докато през периода на интензивен растеж през пубертета съседният участък е увеличил своя обем с 10 милиметра във вертикално направление.
По-късно, през 1998 година, на друга конференция в Стокхолм се дават препоръки при ектодермална дисплазия да се предприема ранно поставяне на зъбни импланти - за разлика от пациентите с нормална структура на костите. В случая според много автори ползите от зъбните импланти са много по-големи от потенциалните рискове - оптимална двъкателна дейност, пълноценно хранене на пациента и т.н. Препоръчва се да се изработват снемаеми, а не неснемаеми протезни конструкции - последните не могат да се подменят много често, докато снемаемата протеза може да се изработва наново и след 6 месеца. Във всички такива случаи лечението трябва да се провежда съвместно от ортодонт, педиатър, детски стоматолог и орален хирург.
www.bg-dentist.com www.dentalimplants.bg Зъбен имплант www.bg-dentist.eu Балонен синуслифтинг
Графична схема на основния проблем при имплантите при подрастващи. Имплантатът се държи като анкилозирал зъб докато алвеоларната кост по съседство нараства в три измерения - и на височина, и напречно. Тези процеси са особено интензивни при възраст 12 - 14 години за момичетата и 14 - 17 години за момчетата. В този период статистически погледнато растежът е най-бърз и съответно могат да се получат най-големи измествания. След навършване на възраст от 18 години такива процеси почти не се наблюдават. При веднъж изместени съседни зъби корекция се извършва изключително трудно - възможно е да се осъществи костна дистракция, да се свали имплантатът и да се завинти по-дълъг със съответната костна аугментация в шиечната област; допълнително в областта на съседните зъби може да се извърши ортодонтска намеса при нужда.
Вътрекостен имплант при пациент на възраст 22 години. Вижда се доброто състояние на тъканите - отлично кръвоснабдени, със свежи гранулации и с оптимална дебелина на лигавицата. Поради тези особености младият пациент след приключване на растежа представлява отличен кандидат за поставяне на зъбни импланти. Освен това заздравителните процеси при такива пациенти протичат доста бързо и без усложнения (в повечето случаи).
Запазете си час за безплатен преглед на телефон 032 642056
Адрес на нашата практика Зъбен имплант Имедиатно имплантиране