В ранните етапи от развитието на имплантологията се е считало за абсолютно недопустимо да се изработват конструкции с мостоносители импланти (от една страна) и естествени зъби (от друга). Това се дължи на свойството на естествените зъби да имат известна податливост в алвеолата под действие на дъвкателното налягане. При наличие на добра остеоинтеграция имплантатите са пряко продължение на костта и имат нулева податливост. При изработка на конструкция със смесена задръжка възниква опасност от разклащане на импланта и провал в лечението - мостовото тяло действа като лост и при потъване на зъба в алвеолата травмата върху импланта е хронична и постепенно разрушава остеоинтеграционната връзка.
