-
Спонгиозни
(повечето имплантати се разполагат по този начин). Имплантатът се разполага
изцяло в спонгиозното вещество на костта - рехава субстанция, която се намира
във вътрешността на плоските кости и се характеризира с по-малка плътност
от повърхностната (кортикална) пластинка. На схемата кортикалната пластина
е означена със светлокафяво, а спонгиозата - с текстура, много наподобяваща
тъканния строеж на тази анатомична структура. При наличие на достатъчно
количество кост може да се постави спонгиозен имплантат с много големи размери,
както е на схемата при горната челюст
-
Бикортикални
имплантати - означени са на схемата с 2. При тях предната част на имплантата
достига до кортикалната пластинка на костта от срещуположната страна. Отличават
се с много голяма стабилност поради високата плътност на костта кортикално.
При навлизане на имплантата в този участък той се затяга с по-голяма сила
и е по-стабилен. Планирането на поставянето е по-трудно - необходимо е прецизно
измерване на наличното количество костна тъкан, което е най-добре да се
извърши чрез компютърна томография. Обикновените рентгенографии често дават
изкривявания и при определяне на по-голям от реалния размер съществува реална
опасност от навлизане в съседна анатомична кухина
-
Трансосални
имплантати - преминават през цялата дължина на костта. Това са най-стабилните
и същевременно най-рядко прилагани имплантати, тъй като поставянето им е
свързано с редица трудности. Така например не е възможно те да се поставят
на горна челюст - не е оправдано навлизането в максиларния синус (4) или
носната кухина (5) само с цел поставяне на контрагайка на импланта. При
долната челюст освен върху зъбния венец е необходимо да се нанесе и външен
кожен разрез по долния ръб на челюстта с цел завинтване на гайката; този
разрез е свързан с опасност от развитие на белези и локални възпаления и
същевременно представлява допълнителна травма. В страничния участък на долната
челюст пречка представлява мандибуларният канал, в който се разполага съдовов
- нервният сноп
