Стерилно опаковани имплантати, готови за употреба. Почти всички съвременни производители на имплантатни системи предлагат своите имплантати в този вид - стерилизирани при производствени условия с гама - лъчи или етиленов двуокис. По този начин се минимизират рисковете за пациента - възможността за внасяне на инфекция е на практика елиминирана. Инфектирането на оперативното поле е едно от най-честите и най-неприятни усложнения при поставянето на имплантати. Острата инфекция се манифестира клинично като абсцес, флегмон, остеомиелит или периостит; хроничната инфекция също е неприятно усложнение, което почти винаги води до провал в имплантатното лечение. При последната проблем представлява бедната клинична симптоматика, която рядко кара пациента да обръща внимание на състоянието и в един момент се стига до остеолиза и падане на импланта.
Много статии са публикувани по отношение на показанията и противопоказанията за поставяне на импланти. В миналото се е считало че всяко едно общо заболяване е противопоказание за поставяне на имплант - диабет, прекаран миокарден инфаркт, проблем с щитовидната жлеза, хормонален дисбаланс, остеопороза, ревматоиден артрит и какво ли още не. В последните години обаче се натрупаха множество статистически данни и се установи че не е съвсем така - много общи заболявания не представляват съществен проблем. Така например в момента се счита че при компенсиран инсулинозависим диабет със стойности на кръвната захар от порядъка на 7 - 8 mmol/l поставянето на зъбни импланти е манипулация с успеваемост, сравнима с успеваемостта при напълно здрави лица. Прекаран миокарден инфаркт преди две години с нулев функционален дефицит също не е проблем; остеопорозата изисква апликация на костозаместващ материал, при което дълготрайните резултати са отлични, а провалите са редки.
Запазете си час за безплатен преглед и консултация на телефон 032 642056
При някои общи заболявания все пак съществуват относителни противопоказания за поставяне на зъбни импланти. Става въпрос за тежки заболявания в декомпенсирана форма. Така например един прекаран преди няколко години миокарден инфаркт в лека форма не е противопоказание за поставяне на импланти; ако обаче инфарктът е бил тежък с отпадане на функцията на голяма част от сърдечната мускулатура и последваща сърдечна недостатъчност, опасност от усложнения има.
Има и противопоказания от локален характер, които са абсолютни - в никакъв случай не бива да поставяте зъбни импланти, ако е налично едно от изброените по-долу патологични състояния. Необходима е пълната и окончателна санация на пациента с последващ период на наблюдение поне една година, след което може да се пристъпи към поставяне на импланти. Такива състояния са:
Абсцес или флегмон на лицево - челюстната област - тук няма нужда от наблюдение за период от една година, достатъчни са три месеца след излекуване на пациента
Остър или хроничен остеомиелит на челюстните кости
Доброкачествен или злокачествен тумор на костите
Активен специфичен възпалителен процес - туберкулоза, саркоидоза, сифилис или актиномикоза на челюстните кости
Бифосфонатна некроза
Остеорадионекроза в резултат на лъчелечение в лицево - челюстната област
Фрактура на челюстите - в зоната на фрактурната линия има абсолютни противопоказания за поставяне на имплант, независимо дали се касае за единична, множествена, раздробена или дефектна фрактура
Кисти на челюстните кости - при тези състояния понякога е възможно едноетапно имплантиране при наличие на достатъчно дебела кортикална пластинка. Това обаче се наблюдава много рядко - само при наличие на зъби (при кисти от зъбен произход), като по възможност зъбите се запазват. Ако костта около зъбите е резорбирана, се налага екстракцията на зъбите, при което вече не остават достатъчно костни тъкани за задържане на зъбен имплант
Изненада! Оказа се че медицината не спира да се развива и в много случаи лечебните концепции се преобръщат с главата надолу. Така например в последните няколко години откриваме съобщения за успешно лечение със зъбни импланти при злокачествени тумори. За какво става въпрос? При резекция на челюстите безспорно най-съвременният метод за реконструкция е този с помощта на микросъдов трансплантат. Взема се костен трансплантат с хранещ съд, като хранещият съд се аностомозира към друг съд в реципиентната ложа. Дотук добре; някои по-смели оператори обаче прилагат и едноетапно имплантиране на зъбни импланти в областта на васкуларизирания костен трансплантат. За първи път видяхме нещо подобно на конгрес на BaSS в Кипър през далечната 2008 година - при презентация на професор Марк МакГърк от Великобритания. Авторът показа няколко случая на резекция на долна челюст, при което едноетапно беше извършена реконструкция с фибуларен костен трансплантат; едноетапно бяха поставени по осем зъбни импланта, с което на пациента се спестява допълнителната оперативна интервенция за поставяне на импланти. В случая няма опасност от засягане на долночелюстния канал - така или иначе, във фибуларния костен трансплантат съдово - нервен сноп няма.