Много клинични проучвания силно препоръчват да се използват мини импланти - най-общо това са импланти с малък диаметър, обикновено до 2.5 - 3 милиметра. Употребата им обикновено се извършва на места, в които костната тъкан е в малко количество и не може да се постави имплантат с нормален размер без костен трансплантат или преоформяне на костта - например хоризонтална дистракция. Мини имплантите не изискват сложни и рискови хирургични намеси. Те са почти винаги едночастови, поставят се без отпрепариране на ламбо, изискват разпробиване само с пилотен борер. По отношение на класификациите понякога стават обърквания - едночастовите импланти се приемат за мини импланти и обратно. Мини имплантите са винаги едночастови - изключително рядко сме откривали имплантатни системи, които се състоят от две части и имат напречен диаметър под 3.0 мм. Много производители предлагат обаче едночастови импланти (при които надстройката и платформата са едно цяло) с диаметър над 3.0 мм.
Мини имплантите са много лесни за приложение и могат да се натоварват имедиатно - всъщност всички съвременни имплантатни системи могат да се натоварват имедиатно, стига да се поставят в плътна и здрава кост с въртящ момент над 35 N/cm. Все пак действието на дъвкателното налягане върху костта около мини импланта не е изследвано при условия in vivo. Срещат се изследвания за въздействието на ортодонтските мини импланти върху костта, които дават доста ценна информация, тъй като ортодонтските мини импланти се подлагат на различни силови въздействия под различен ъгъл и с различна големина. Според Petrie и Williams (Clin Oral Implants Res 2005; 16: 486 - 494) мини имплантите контактуват с много малка площ с костните тъкани на пациента, в резултат на което се стига до стресови въздействия върху костта и поради това не би следвало мини имплантите да се прилагат в областта на дъвкателните зъби. Означава ли това че широките импланти осигуряват по-добри резултати при първи и втори молари поради по-голямата си площ? Определено да! Редица проучвания потвърждават тезата че успеваемостта при имплантите с голям размер е много по-висока; много автори дори препоръчват променени съотношения между дъвкателните повърхности и броя на имплантите. Така например един петчленен мост може да се изработи спокойно само върху два импланта с голям диаметър.
Лицево - челюстна хирургия Сепсис Костна резорбция Пловдив Орална хирургия
Запазете си час за безплатен прглед и консултация на телефон 032 642056
Задайте въпроси относно лечението с импланти на адрес ralev@dentist.bg или ralev@ralev-dental.bg
www.ralev-dental.bg
През 2010 година Jofre, Cendoia и Monoz (колектив от Чили) публикуват статия за мини имплантите в International Journal of Oral and Maxillofacial Implants - vol. 25, 1137 - 1144. Авторите проучват мини импланти с изключително малък диаметър - 1.8 мм, които могат да се имплантират практически навсякъде. Площта на тези импланти обаче е изключително малка и причинява голям механичен стрес върху костта. Но: наблюдава се нещо много интересно - при изработка на протезни конструкции върху траверса, свързваща двата импланта, оклузалният стрес намалява значително и става съизмерим с този при имплантите с диаметър над 3 милиметра. Поради шинирането на мини имплантите с помощта на траверсен елемент постоперативната резорбция рязко намалява. Освен това резорбцията започва да става предимно от хоризонтален тип, което според повечето автори се развива в резултат на възпаление. Обратно, вертикалната резорбция пък се развива при комбинация от възпаление и хронична травма. За хоризонтална се приема тази резорбция, при която ъгълът между надлъжната ос на импланта и стената на костния джоб е по-голям от 60 градуса. При вертикалната резорбция ъгълът е остър - стойността му е под 60 градуса и джобът има характерна форма. Колкото по-малък е диаметърът на импланта, толкова по-вероятно е да се формират стресови зони и вертикална костна резорбция - при приложение на сила с големина 100 нютона върху единичен мини имплант с диаметър 1.8 милиметра например в шиечната зона се развива налягане със стойност 118 MPa. Рядко има пацинети с толкова плътна костна тъкан, която би устояла на такива стойности на налягането без да се резорбира. При приложение на същите сили върху двойка мини импланти, свръзани с траверсен елемент, се измерват стойности на налягането от само 56.8 MPa - т.е. двойно по-ниски. Всички тези стойности са измерени при експерименти in vitro, при които не могат да се проследят процесите на остеоинтеграция в динамика, а се изследва само първичната стабилност. От своя страна първичната стабилност се определя от костната плътност, от геометрията на импланта и от използваната хирургична техника - т.е. първичната стабилност на импланта е механична. Вторичната стабилност пък е биологична - определя се от общи и локални фактори от биологичен характер.
Схема на различните типове резорбция на костта около зъбния имплант. При ъгъл между костта и имплантатната повърхност от порядъка на 90 градуса (прав ъгъл) се говори за хоризонтална резорбция. Тя настъпва с течение на времето и колкото по-добре е планиран случаят и е по-добро общото състояние на пациента, толкова по-малка е хоризонталната костна резорбция. При ъгъл който е по-малък от 90 градуса (остър ъгъл) се говори за вертикална резорбция - формира се костен джоб. Вертикалната резорбция е индикация за наличието на проблем около зъбния имплант - претоварване в резултат на недобре планирана протезна конструкция, локално възпаление или нещо друго. Все още няма описани случаи на тъп ъгъл между имплантатната повърхност и костта - при такова състояние (например ъгъл от 120 градуса) костта прораства бавно нагоре по повърхността на имплантата, което за момента няма как да се постигне при нито една имплантатна система в света.
www.bg-tourinfo.com
Костна резорбция
България
Наклонени импланти
www.ralev.biz
www.ralev.org
Набор от фрези за поставяне на мини импланти -
Neobiotech
Хирургичен набор на
Dentium. Възможно е
да се използва и за хоризонтална дистракция на кости
В много случаи при ортодонтско лечение също се поставят мини импланти.
Те служат за опора на дъгата, която упражнява сила и премества зъбите.
Съвременната ортодонтия все повече използва мини импланти, които се поставят в
областта на небцето, ретромоларно или интеррадикуларно, като последната
локализация се прилага най-често. Понякога при такива импланти се наблюдават
усложнения - развинтване и падане на импланта, възпаление на меките тъкани или
нараняване на корена на зъба. Неприятно усложнение е резорбцията на
интеррадикуларната преграда, което може да се случи при компресия на костните
тъкани от винта с последващо нарушаване на кръвообръщението на преградата. Това
е необратимо увреждане - много трудно може да се възстановят тъкани с такава
локализация. Според Wang, Zhang et al. (International Journal
of Oral and Maxillofacial Implants, 2010, vol. 25, 1183 - 1188) oртодонтските
мини импланти могат да предизвикат различни лезии по букалната лигавица, някои
от които се считат за преканцерози. Аналогично при поставяне на мини импланта в
областта на небцето се наранява езикът и се формират различни по хистологичен
тип лезии. Често се явяват улцерации от афтозен тип, но те се повлияват бързо
при адекватна намеса от страна на имплантолога - покриване на главата на винта с
восък или с покривна гладка капачка. Колкото по-назад е поставен мини имплантът,
толкова по-често се явяват травми на лигавицата - най-често при поставяне
ретромоларно или между седми и осми зъб. Авторите поставят 136 винта при
пациенти от различен пол, като за щастие нито един пациент не развива
левкоплакия (единствено афтозни стоматити). При това колкото по-далеч е поставен
имплантът от прикрепената гингива, толкова по-редки са лезиите. При много случаи
в областта на долната челюст винтът дори се покрива изцяло с лигавица и е
защитен от натрупване на плака - най-често при поставяне поне на 3.5 мм. от
прикрепената гингива.
