Сулкусформер

Сулкусформерите са добър начин за постигане на т.нар. червена естетика. Това са полирани винтове с различен диаметър и височина, които се завинтват върху зъбния имплант, като около тях се оформя постепенно един маншон от периимплантатна лигавица. За тази цел е необходимо цикатризиращият винт да стои в устата на пациента за период от 7 до 10 дни. При завинтване на имплантата в плътна и здрава кост е възможно сулкусформерът да се постави веднага след поставяне на импланта; ако обаче костта е с намалена плътност или е осъществявана каквато и да е костна пластика, е добре да се изчака определен период от време и едва след това да се постави сулкусформер.

Имплантат с цикатризиращ винт

Дълготрайната стабилност на имплантата много зависи от това как зарастват меките тъкани около имплантатната шийка. Докато при естествените зъби се получава прикрепване на венечната тъкан (реатачман), то при имплантатите оздравителният процес е от типа на цикатризацията. Това е от значение за естетиката; ако имплантатната шийка е покрита само с меки тъкани, а не с кост, се получава неприятно сивеене около короната - дори тя да е изработена от цирконий или пресована керамика. Като златен стандарт в световната имплантология се приема имплантатът да е заобиколен от кост с дебелина 1.5 милиметра по цялата си повърхност; и най-вече в областта на шийката, тъй като кресталната фиксация е най-важна за първичната и вторичната стабилност на един имплант.

Завинтване на цикатризиращия винт

При разкриване на импланта се наблюдава интересен феномен, който е илюстриран на схемата горе. Ако в даден участък над имплантата се е формирала кост, при завинтване на сулкусформера тя бързо се резорбира до изравняване с нивото на грапавата имплантатна повърхност. Това налага при наличие на костно покритие върху импланта задължително да се поставя цикатризиращ винт. Не е удачно да се завинтва надстройката веднага след разкриване на импланта - в този случай може да не се завинти абатмънтът докрай, да не се получи добра връзка между него и имплантатната платформа с всички неблагоприятни последици от това. За съжаление при клинични условия не винаги е възможно това да се постигне - пациентите и зъболекарят много често разполагат с ограничено време, пътуват отдалеч и физически не могат да удължат периода на протезиране с 15 - 20 дни. Това е накарало производителите да въвеждат специфичен дизайн на имплантите, който дизайн да не позволява прорастването на кост върху импланта - с полирана горна част, каквито са имплантите на Dentium и Neobiotech - и двата производителя са от Южна Корея. При имплантатни системи с друг тип дизайн - Bicon, Ankylos - шийката е грапава до самата зона на връзка с абатмънта, което почти винаги води до покриване на имплантата с кост поне частично. Това налага задължителното приложение на сулкусформер по време на протетичния етап, което при Dentium и Neobiotech може и да не се извършва.

Карта на сайта Ралев Дентал АД - партньорска програма Maxillofacial surgery Имплантология

Вход в нашия форум Ралев Дентал АД - RSS-емисия България в RSS-формат Закрит синуслифтинг

Сулкусформери с различна височина и диаметър. Високият гингивален оформител е предназначен за лигавица с по-голяма дебелина, а ниският - за тънък биотип гингива. Широкият сулкусформер осигурява възможност за поставяне на по-широка имплантатна надстройка, която е приложима повече при дъвкателни зъби. Обратно, тесните гингивални оформители са приложими най-вече при по-тънките зъбни шийки като тези в областта на долните централни резци. Горните централни резци имат по-голям диаметър на шийката и съответно изискват по-широки сулкусформери.

Поставени голям брой зъбни импланти върху горна челюст. След приключване на оздравителния процес се извършва нова оперативна интервенция, която има за цел единствено да се разкрият зъбните импланти. Най-биологично и щадящо това се случва с помощта на така нареченото апикално репонирано ламбо - повече информация за разкриването на зъбните импланти прочетете тук. При това ламбо сулкусформерите играят ключова роля - около тях се обшиват меките тъкани и се оформя здрава, плътна, кератинизирана гингива. При това не се разрушава нито един квадратен милиметър от този безценен биологичен материал - дори в известна степен се увеличава площта на вроговения зъбен венец.

След премахване на сулкусфомера при липса на усложнения състоянието на меките тъкани е отлично

Друг клиничен случай на оформяне на меките тъкани с цикатризиращи винтове. Вижда се различното ниво на гингивалните папили в различните участъци. В областта на средния зъбен имплант се открива известно количество фибринозен налеп вестибуларно - той се почиства лесно и бързо с памук, напоен с кислородна вода, което рязко увеличава скоростта на оздравителния процес.

Поставени гингивални оформители. Добре се вижда означението на производителя върху всеки сулкусформер - диаметър и височина

Поставен сулкусформер върху добре интегриран зъбен имплант. Добре се виждат триъгълните участъци, които подлежат на вторична епителизация - именно поради тях при апикално репонираното ламбо се увеличава площта на прикрепената гингива. Тъй като епителизацията на тези участъци се осъществява основно от тъканите по съседство, организмът няма особен избор - образува същия тип тъкан както в съседните участъци, а именно прикрепена кератинизирана гингива. Това е един от малкото случаи, в които човек успява да излъже природата и да я накара да работи в негова полза - да се моделира оздравителният процес така че да се получи по-добър клиничен резултат.

Разкриване на зъбни импланти с помощта на сулкусформер

Обшиване на меките тъкани около цикатризиращите винтове. Технически това е лесно и всъщност представлява добър начин за натрупване на клиничен опит от всеки един начинаещ имплантолог или орален хирург. В два ограничени участъка се наблюдава оголена имплантатна резба, което не е желателно - меките тъкани трябва да охващат плътно всеки един зъбен имплант и да имат адекватна дебелина.