В областта на зъбопротезната имплантология има едно ключово нововъведение, което успя да промени цялата специалност и да повиши драстично успеваемостта в лечението - въвеждането на винтовия титанов имплант. Преди него в практиката са се прилагали зъбни импланти с всякаква форма и дизайн, но през втората половина на ХХ век около 99 % от всички имплантатни системи въвеждат именно винтови импланти. Причина за това е отличната първична стабилност при завинтване на импланта в костта, която стабилност е от ключово значение за протичането на нормален заздравителен процес и като следствие - висока успеваемост и трайност на лечебните резултати.
Ако желаете безплатен преглед и изготвяне на лечебен план за поставяне на зъбни импланти, обадете се на телефон 032 642056 или 0888 646003. Д-р Венцеслав Ралев работи в градовете Пловдив, Сливен и Видин. Нашият екип отговаря и на запитвания по електронна поща на адрес ralev@dentist.bg, office@ralev-dental.bg и ralev_dental@abv.bg. Адресът на нашата практика можете да видите на този линк.
Главният виновник за огромната популярност на винтовите импланти в световен мащаб - шведският професор Пер Ингвар Брьонемарк. През 60-те години на ХХ век той започва да прилага в практиката импланти с резба, които се завинтват в челюстната кост на пациента; след протичане на заздравителния процес такъв имплант е трайно и сигурно остеоинтегриран и служи като основа за зъбопротезиране. Успеваемостта при такива импланти варира от 90 до 99.99 % в зависимост от клиничния опит на оператора, общото здравословно състояние на пациента и много локални фактори. Дори и най-рисковите методи на костна пластика обаче към момента имат доста висок процент успеваемост - от порядъка на 80 %.
В областта на инженерните дисциплини човечеството е извървяло доста дълъг път, докато в практиката се въведат съвременните резбови съединения. Резбата няма естествен аналог в природата - известно е че при една огромна част от техническите нововъедения човекът просто копира това, което креативността на природата е създала. Резби обаче в природата няма и в този случай наистина трябва да сме благодарни на човешката креативност. Може би това е и причината дълги години да няма широко приложение на винтовете в практиката. Така например за първи път в световната история резба е приложена през 365 година преди Новата Ера от Архитраз от Таранто - винопроизводител, който конструира преса за грозде с дървен резбован вал. Валът се върти и притиска пресата със значителна сила - поради което и изобретението на автора намира бързо широко приложение в практиката. Архимед пък конструира винтова помпа за изчерпване на вода - не е известно дали гениалният физик е стигнал самостоятелно до това нововъведение или го е взаимствал от пресата на Архитраз, поради което и към момента никой не може да претендира за първооткривател на резбовите съсединения. Цели 1700 години след това в областта има застой, докато през XVI век във Франция не е конструиран струг за нарязване на резби. Конструкторът е Жак Бресон, като скоро след това резбовото съединение се налага в практиката поради своята здравина и обратимостта на свързването; едва през XIX век обаче се въвежда стандартизация, за да могат различните елементи с резби да се свързват едни с други безпроблемно.
Винтов титанов имплант - серия IS3 на Neobiotech - Южна Корея
Винтов титанов имплант от серията IS1 - също на производителя Neobiotech. Този тип имплант е много показателен за различните типове резби, които могат да намират приложение в практиката. Вижда се как в областта на имплантатната шийка има резба с по-малка стъпка и по-малка височина; в средната част и в областта на имплантатния връх резбата е най-общо по-едра. Разстоянието между навивките е по-голямо и тяхната дълбочина е също по-голяма. Ситните резби осигуряват по-голяма здравина на свързване, като идеята е при една по-плътна кортикална пластинка благодарение на тази резба да бъде постигната такава здравина. Впоследствие се оказа обаче че кръвоснабдяването на тази пластинка не е толкова добро, поради което организмът изпитва известни затруднения при остеоинтеграцията на зъбния имплант в областта на ситната резба. Поради това и производителят спря проиводството на имплантите от типа IS1.
Шиечно разширение на винтов зъбен имплант - серия Superline на Dentium - Южна Корея. При имплантите с такъв дизайн няма ситна резба в областта на шийката - стъпката на резбата и дълбочината на нареза е еднаква по цялата дължина на импланта. Това шиечно разширение е предимство и в същото време сравнително голям недостатък на винтовите импланти. Предимството се изразява в това че разширението предпазва импланта от попадане навътре в горночелюстния синус при повдигането на пода му (синуслифт) - геометрично формата на импланта е очевидно такава, че широката шийка не позволява навлизане на импланта в дълбочина повече, отколкото е калиброван отворът в костта. При затягане на такъв имплант в атрофични костни тъкани с ниска плътност въртящият момент (торк) е нисък - от порядъка на 10 - 15 N/cm. Постепенно при достигане на широката шийка до костта торкът се повишава - до 35 - 40 N/cm, което осигурява отлична първична стабилност, съответно създава условия за оптимален заздравителен процес и траен и сигурен лечебен резултат.
Освен това широката имплантатна шийка осигурява отличен резултат при имедиатно имплантиране след екстракция на зъби - повече при еднокоренови зъби, но донякъде и при многокоренови. Алвеолата на еднокореновия зъб по своята форма много силно наподобява винтовия имплант с шиечно разширение. След изваждането на зъба почти не се налага допълнително разпробиване и калиброване на алвеолата - съответно не се отнема костен обем, който е от ключова важност за успеваемостта в имплантологията. На практика имплантът изпълва алвеолата и почти не остава костна цепнатина встрани от имплантатната шийка! В много случаи такава форма на зъбния имплант позволява имедиатно имплантиране, последванот от имедиатно натоварване на един зъбен имплант - по този начин се постига бърз и сигурен лечебен резултат, който освен това е и изключително щадящ и биологичен.
Разбира се, дизайнът на зъбните импланти с разширена шийка далеч не е идеален - ако беше такъв, всички производители на зъбни импланти биха предлагали имплантатни платформи единствено и само с такъв дизайн. На горната схема е показан главният недостатък на широката шийка - трудното калиброване в областта на разширението при първично обеззъбени участъци, а статистически се налага много по-често да се поставят зъбни импланти именно на мястото на зъби, които са били екстрахирани преди време. Калиброването на това шиечно разширение се извършва със специфична фреза - counter sink на Neobiotech, като всеки производител на зъбни импланти предлага някакъв подобен продукт. Ако калиброващата конична фреза навлезе на по-голяма дълбочина, се наблюдава ситуацията вляво - остава цепнатина между имплантатната шийка и костта. Регенеративните способности на челюстната кост са добри и постепенно тази цепнатина се изпълва със здрава костна тъкан; разбира се, възможно е и дефектът да се изпълни с изкуствена кост, което ускорява още повече заздравителния процес. Проблем е невъзможността такъв имплант да се натовари имедиатно - нещо, което е от голямо значение от функционална гледна точка. Такъв зъбен имплант е фиксиран само в апикалната и медианната област - в областта на шийката костна фиксация първоначално няма, поради което имплантът може да се натовари патологично при фиксация на абатмънт и временна корона и да се стигне до провал в лечението.
Много по-лоша е ситуацията на схемата вдясно - при недостатъчно дълбоко калиброване в шиечната област на импланта. Тогава разширението създава компресия в костните тъкани с всички негативни последици от това. Областта на компресията е означена с червена звезда, като нашият екип използва червената звезда за маркиране на потенциален проблем във всички графични изображения в нашите уеб-страници - с или без политически нюанс, видите ли червена звезда, очаквайте проблеми! Компресирането на костните тъкани влошава кръвоснабдяването в областта, костта не се изхранва адекватно и реагира в голям процент от случаите с костна резорбция - а в областта на имплантатната шийка костната резорбция е най-лошото, което може да се случи в хода на лечението. Дори и да не се стигне до провал, е необходимо да се предприемат адекватни лечебни мероприятия - почистване на гранулациите, поставяне на изкуствена кост и изолация на оперативното поле с резорбируема или нерезорбируема мембрана.
Зъбен имплант от серията IS2 на Neobiotech. Формата на вътрекостния винт е конична, но шиечно разширение липсва. Така се избягва възможността от костна компресия с последваща костна резорбция, но е необходимо да се познава специфичният хирургичен протокол за поставяне на зъбни импланти. Протоколът на работа е показан на схемата долу - калиброването до необходимия диаметър е последвано от разпробиване на шиечната област с костен метчик - думата метчик е русизъм, навлязъл в българския език поради широката употреба на руска техническа литература през периода 1944 - 1989 година, а и дълго след това. Българският термин е резбонарез, а англоезичният - tap drill. Идеята е в костта да бъдат нарязани резбовидни улеи, при което се постига максимално плътен контакт между винтовия имплант и костната тъкан и в същото време се премахва възможността за компресиране на костта. При достигане на оптималния торк от 35 - 40 N/cm зъбният имплант спокойно може да се натоварва не само имедиатно, но дори и по всяко време (без проблем и в критичния период 6 - 8 седмица след имплантирането) - стига, разбира се, имплантатният размер да бъде достатъчно голям. В имплантологията определено размерът има значение!
Специфичен протокол за разпробиване при поставяне на зъбни импланти Neobiotech - серия IS2 и IS3. Имплантатната система има агресивна резба и преди да започне работа с нея, всеки дентален лекар е необходимо да усвои специфичния протокол. Единствено при костните тъкани с най-малка плътност (тип D4) не е необходимо да се използва костният метчик. Тогава зъбният имплант при завинтването си донякъде уплътнява костта - увеличава нейната плътност, което подобрява дълготрайния резултат от лечението. При всички останали типове кост (D1, D2 и D3) не бива да се поставя имплант без костта да е обработена с резбонарезната фреза; при диаметър от 4.5 и 5.0 милиметра производителят дори предлага допълнителни фрези, които се използват само в областта на кортикалната пластинка. Всичко това се прави с цел да се избегне компресията в областта на имплантатната шийка, която е ключова по отношение на резултата от лечението.
Винтов зъбен имплант, поставен lege artis - без компресия и в същото време в максимално плътен контакт с костните тъкани. Над вътрекостната част на винтовия имплант се вижда неговата лигавична част - повърхност, която е обработена на струг, за да се създадат бразди, към които се адаптират и срастват меките тъкани. Това свойство на имплантите от тази серия се нарича marginal seal - маргинално запечатване, което предпазва от инвазия на микроорганизми и зъбна плака в дълбочина.
Зъбен имплант от серията IT - tissue level имплант. При този тип винтови импланти е налице лигавична част, което е полирана и около която се адаптират меките тъкани. В случая не може да се говори за маргинално запечатване, а само за формиране на лигавичен маншон около шийката на импланта. Браздите за меките тъкани са разположени под полираната част - виждат се улеи, три на брой, които осигуряват срастване на меките тъкани в дълбочина.