Бета - трикалциевият фосфат представлява неорганична субстанция, която има синтетичен произход и се използва за костна пластика в областта на имплантологията и лицево - челюстната хирургия. Известно приложение намира и в областта на ортопедията и травматологията; опаковките, които се прилагат там, имат същия химичен състав, но по-голям грамаж и диаметър на частиците поради по-големите размери на костните дефекти. В световен мащаб това е може би най-често използваният остеопластичен материал (на хирургичен жаргон се нарича още изкуствена кост). През последните няколко десетилетия много имплантолози започнаха да го прилагат при необходимост от костна пластика около зъбни импланти - което към момента е и най-честата област на приложение на бета - трикалциевия фосфат изобщо. Статистически в световен мащаб се поставят много повече зъбни импланти, отколкото се премахват одонтогенни и неодонтогенни кисти; дори и ретинираните мъдреци вече като брой оперативни интервенции са много по-редки от поставянето на зъбни импланти. Далеч не при всеки ретиниран мъдрец след екстракция се поставя изкуствена кост - по-голямо приложение намират концентрираните растежни фактори.
Бета - трикалциевият фосфат се произвежда чрез синтероване - същият процес, който зъботехниците прилагат при изпичането на керамиката въху метален или циркониев скелет. В цял свят така се изработват протезни конструкции от металокерамика и циркониеви корони и мостове. Плътността на материала варира - понякога е сходна или по-ниска от плътността на водата, поради кеото гранулите, поставени в дестилирана вода, плуват по повърхността. Други производители предлагат материали с по-висока плътност - от порядъка на 2.3 грама/ кубичен сантиметър, което е 2.3 пъти повече от плътността на водата. Интересна е зависимостта между рН на средата и порьозността - с увеличаване на рН (по-алкална среда) по време на производствените процеси се увличава плътността на материала и порьозността му намалява. Ниското рН (кисела среда) води до по-ниска плътност на материала, тъй като резорбира бета - трикалциевия фосфат. Логично с увеличаване на плътността намалява порьозността на материала и се увеличава времето за неговата резорбция. Максималната плътност от 2.3 грама/кубичен сантиметър се получава при рН 10 - т.е. при силно алкална среда. Стремежът е обаче да се произведе материал, който да се замества от автогенна кост по възможност по-бързо, поради което и в практиката е удачно да се прилагат материали с по-малка плътност; технологично няма проблем да се произведе и материал с много рехави гранули, но тогава възниква друг проблем - механичната устойчивост. Колкото по-рехави са гранулите и колкото по-голям е диаметърът на порите в тях, толкова по-лесно материалът се разпрашава, след което бързо се резорбира и резултатът от костната пластика не е задоволителен.
Химичната формула на бета - трикалциевия фосфат е Са3(РО4)2. Хидроксиапатитът има формула Са10(РО4)6ОН2. Хидроксиапатитът е на практика нерезорбируем - всъщност се резорбира, но с много ниска скорост и за десетилетия; за съжаление механичните му качества отстъпват на тези на бета - трикалциевия фосфат и поради това намира много по-рядко употреба при костните аугментационни процедури. И двата материала имат отличен бондинг ефект към костта - при поставянето им веднага образуват химична връзка към костните тъкани и това до голяма степен им осигурява първична стабилност. Най-добри механични качества на бета - трикалциевия фосфат се получават при температура на синтероване от 900 градуса по Целзий.
Ралев Дентал АД предлага на българския пазар бета - трикалциев фосфат (изкуствена кост) на цена от 100 български лева за един кубичен сантиметър. Ако сте зъболекар и желаете да поръчате, обадете се на телефон 032 250606 или 0899 129697. За периода 2010 - 2016 година най-използваният костозаместител от нашия екоп беше този на френския производител Kasios; след това възникнаха някои проблеми с компанията - производител и започнахме внос на друг фирма - Bonegraft - Турция. Търговската марка на продукта е Powerbone. Повечето производители на изкуствена кост предлагат развасовки на обем, а не на тегло - все пак материалът се използва за запълване на костни дефекти и именно обемът на опаковката е от значение.
Открито имплантиране - отпрепариане на муко - периостално ламбо с цел да се получи достъп до костта на пациента. Повече информация за откритото и закритото имплантиране е достъпна на този линк... Единствено при откритото имплантиране е възможно да се постави изкуствена кост (какъвто е бета - трикалциевият фосфат) около зъбните импланти. На снимката горе се виждат два зъбни импланта с необходимост от костна аугментация в шиечната им област - около два милиметра от имплантатната резба са оголени. С помощта на бета - трикалциевия фосфат в този клиничен случай би могъл да се получи добър постоперативен резултат. Виждат се и перфорации на кортикалната пластинка откъм вестибуларно, тъй като плътният кортикален слой не представлява добра основа за поставяне на изкуствената кост. Перфорациите дават възможност за миграция на кръвоносни съдове, остеоцити, остеобласти, фибробласти и костни морфогенетични протеини в посока към графта.
Бета - трикалциев фосфат, поставен около имплантатната шийка
Снимка на друг клиничен случай на бета - трикалциев фосфат, аплициран около имплантатната шийка. Околошиечни дефекти и пародонтални джобове изискват по-малък размер на частиците - повечето производители предлагат два или три вида размери. Частици с диаметър 0.1 - 0.5 мм. са идеални за запълване на пародонтални джобове и периимплантатни околошиечни дефекти. Едрите частици са с размер 1.5 - 2 милиметра, те намират добро приложение при повдигане на синусовия под (синуслифт) или при големи радикуларни кисти. Няма проблем един значителен по размер костен дефект да се запълни с дребни частици от бета - трикалциев фосфат - единствено оздравителният процес ще бъде по-бавен. При по-големи по размер частици е необходимо да се образуват по-малък брой мостчета между тях за единица обем, поради което и заздравяването е доста по-бързо и с по-малък процент на резорбция на графта.
Изолация на оперативното поле с колагенова мембрана. При плътното зашиване на меките тъкани над трансплантата се получава сравнително добра изолация; между точките на шева обаче е възможно да навлязат хранителни остатъци, микроорганизми и слюнка, които водят до частична или пълна резорбция на графта, тъй като се стига до едно хронично възпаление. Всяко едно чуждо тяло, попаднало в организма, води до повече или по-малко изразен възпалителен процес - особено ако тялото има органичен произход. Неорганичните чужди субстанции (какъвто е и самият бета - трикалциев фосфат) също предизвикват възпалителна реакция, но тя е много слабо изразена - изглежда повече като гранулом тип чуждо тяло. При различните индивиди възпалението е изразено в различна степен и силно зависи от индивидуалната реактивност на организма; все пак следва да се има предвид че трикалциевият фосфат е нормална съставка на костта, зъбния емайл и дентин и при идеални условия не би следвало да предизвиква никакво възпаление. Идеални условия обаче в медицината няма - това твърдение е валидно и за бета - трикалциевия фосфат и неговото клинично приложение. Дори и най-пречистеният материал винаги съдържа минимално количество примеси, които предизивкват възпаление, макар и видимо само на хистологично ниво.
Друга възможност за изолация на бета - трикалциевия фосфат от околната среда - мембрана от концентрирани растежни фактори. Тя е автогенна и за разлика от колагеновата мембрана има стимулиращо действие върху оздравителните процеси - растежните фактори са протеинови молекули, които силно ускоряват процеса на епителизация, остеогенезата и синтеза на съединителна тъкан. За съжаление мембраната от концентрирани растежни фактори оцелява доста по-кратко от колагеновата мебрана - около 7 дни, докато времето на резорбция на колагеновите мембрани варира от 3 седмици до 2 месеца.
Костни дефекти в областта на имплантатната шийка, около които е необходимо да се осъществи костна аугментация - увеличаване на костния обем. Зъбният имплант в областта на зъб 11 (третият отляво надясно) е поставен до известна степен неправилно - подобно на останалите импланти той бо могъл да се завинти малко под нивото на костта вместо да се издига на около два милиметра над нея. Вестибуларно се вижда как костта изтънява в ограничен участък и имплантатната резба прозира - там апликацията на бета - трикалциев фосфат ще осигури траен и сигурен резултат, защото графтът се покрива от периост, който има отлична остеопластична функция. В областта на шийката резултатът би бил добър само при дебел биотип на гингивата - при тънък биотип ще се стигне до бърза резорбция на трансплантата с оголване на имплантантата шийка с всички негативни последици от това. Около всички останали зъбни импланти се забелязва изтъняване на костта - алвеоларният ръб е заострен под формата на триъгълник, но в този случай трикалциевият фосфат ще осигури добър допълнителен обем. При апликацията на изкуствената кост върху здрава коста на пациента резултатът е доста по-добър отколкото при поставяне върху зъбна или имплантатна повърхност, тъй като бета - трикалциевият фосфат има добър остеокондуктивен ефект. Остеоиндуктивният ефект на материала е слаб, но в специализираната литература се срещат и единични съобщения за наличие на такъв.
Апликация на бета - трикалциев фосфат около зъбни импланти. Гладката костна повърхност не е най-добрата основа за поставяне на изкуствена кост - винаги е по-добре да има известна порьозност. При необходимост се пробиват така наречените перфорационни отвори на компактната кост - те улесняват интеграцията на материала към костта, тъй като от тях към оперативното поле мигрират кръвоносни съдове, фибробласти, остеобласти и костни морфогенетични протеини. Идеалната основа за поставяне на бета - трикалциев фосфат е костният дефект около имплантатната шийка - като този в областта на зъб 23 на снимката горе. Запазените костни ръбове осигуряват имобилизацията на графта, която е от ключово значение за оптималния оздравителен процес и липсата на резорбция, и освен това осигуряват описаните вече остеогенни елементи. Резорбцията на бета - трикалциевия фосфат и заместването му със здрава кост е бавен процес - според клиничните наблюдения на нашия екип дори 6 - 7 години след поставянето на гранулите в новосформираната костна тъкан се откриват следи от тях. Резорбцията на хидроксиапатита е дори още по-бавна - според много автори той на практика остава нерезорбиран до края на живота на пациента и на мястото на поставянето му се открива силно минерализирана костна тъкан с примеси от минералното вещество. Такава костна тъкан обаче е доста устойчива и механично здрава, поради което осигурява една добра успеваемост при поставянето на зъбни импланти.
Адаптация и зашиване на меките тъкани. При плътен биотип на гингивата дори и без поставяне на бариерна мембрана се получава отличен резултат
