Зигоматичните импланти доскоро бяха метод на избор при тежка атрофия на максиларната кост. При екстракция на зъбите на горна челюст постепенно се стига до костна резорбция на максиларната кост, която става все по-тежка с течение на времето и особено се засилва при носене на протези. Причина за това е механичният натиск, който протезата оказва върху костта - това е установено още от бащата на имплантологията Branemark и неговият сътрудник Albrektsson през далечната 1985 година, когато те публикуват статия по този въпрос. Поставянето на зъбни импланти в областта на една умерено или тежко атрофична горна челюст винаги е било предизвикателство за имплантолозите. Описани са различни лечебни методи, някои от които - особено травматични, други изискващи огромен практически опит от страна на оператора, трети - изискващи специфична апаратура и инструментариум. Първи Adell, Breine и Branemark описват композитни трансплантати за изграждане на допълнителен костен обем в областта на горната челюст; скоро след тях са описани остеотомии по хода на фрактурната линия на Le Fort I, костни трансплантати от илиачната кост и много други процедури, целящи увеличаване на количеството налична кост в областта на горната челюст. В началото на осемдесетте години на двадесети век започват да се прилагат процедури по повдигане на пода на максиларния синус. В началото резултатите са твърде противоречиви, дори през 1996 година се провежда конференция на тема повдигане на максиларния синус, на която не се стига до конкретни изводи поради многообразието на представения клиничен материал от различни автори и поради коренно различната успеваемост. Поради това много от пациентите в тези години се отдръпват от синуслифтинга като метод на избор на лечение и се насочват към поставянето на зигоматични импланти, които са въведени от бащата на имплантологията Брьонемарк през 1988 година.
Зловеща схема, илюстрираща разположението на зигоматичните импланти
Зигоматичните импланти могат да се натоварват имедиатно или отсрочено. Решаващи за успеха на лечението с такъв тип импланти са кортикалните пластини на две кости - алвеоларният гребен на максилата и тялото на зигоматичната кост. При осигуряване на бикортикална стабилност успехът в лечението е сигурен. Апикалната стабилизация на зигоматичния имплант се осигурява от тялото на зигоматичната кост, а шиечната стабилност - от ялвеоларния гребен на максилата. При първоначалната оценка на пациента за поставяне на импланти е необходимо да се извърши компютърнотомографско изследване и ортопантомограма на челюстните кости. При самото поставяне на имплантата е необходимо да се спазва една точно определена посока, за да попадне той в тялото на зигоматичната кост, а не преклено медиално (в орбитата) или преклалено дистално (в инфратемпоралната ложа). Зигоматичните импланти се предлагат в различна дължина - 30 мм, 35 мм, 40 мм, 42.5 мм, 45 мм, 50 мм и 55 мм.
www.dentalimplants.bg Зъболекари в България Имплант Вход в нашия форум www.ralev-dental.com
Запазете си час за безплатен преглед и консултация на телефон 032 642056
По литературни данни в повечето случаи поставянето на зигоматични импланти е една процедура с предвидими резултати и добра успеваемост. Възможни са обаче и някои усложнения: инфекция на синусите, невросетивни нарушения, трудности в речта и произнасянето на някои звукове, разклащане и изпадане на импланта. Инфекциите около имплантата обикновено се повлияват добре от орален прием на антибиотици; в редки случаи е възможно да се не се получи резултат от антибактериалната терапия (един или два курса), при което се налага премахване на имплантата. В такива случаи се приема че имплантатът действа като чуждо тяло и дразни непрекъснато меките тъкани в синуса - това е следствие от липсата на първична стабилност и непрекъснатото движение на импланта. В случая е налице порочен кръг - липсата на първична стабилност води до механично дразнене, което от своя страна травмира тъканите, става причина за първоначално стерилно възпаление, а впоследствие и за инфекция. Хроничната инфекция от своя страна води до резорбция на костните тъкани, прорастване на мекотъканни гранулации и допълнително влошаване на механичната стабилност на импланта. Постепенно имплантатите се разклащат и падат.
Много неприятно усложнение при поставянето на зигоматични импланти е блокирането на изходния канал на максиларния синус. Това води до задръжка на секрети и последващо развитие на синуит; при някои анатомични предпоставки може да се блокира дори изходният канал на етмоидалните клетки и на сфеноидалния синус, при което се развива пансинуит и нещата се влошават - пациентът се оплаква от тежест, главоболие, гъгнещ говор и периодични изтръпвания в областта на лицето. Тогава се налага трансназална ендоскопия - при тази оперативна намеса се остранява средната носна конха и синусите се дренират.
Други усложнения при зигоматичните импланти са сензитивните нарушения, смущенията в речта и имплантатния провал. Сетивните нарушения се дължат на механичната увреда на n. zygomaticus с неговите два клона - n.zygomaticofacialis и n. zygomaticotemporalis. Пациентът чуства изтръпнала кожата в зигоматичната област, като изтръпването обикновено е преходно. Това се дължи на факта че зигоматичният нерв е с малък калибър и дори при прекъсването му регенрацията е бърза. Съседни нервни клончета прорастват и постепенно чувствителността на кожата в областта се възстановява. За съжаление не така стоят нещата при засягане на n. alveolaris inferior, преминаващ през canalis mandibulae - там нарушенията са трайни. Описани са речеви разстройства при атипично положение на главата на импланта - понякога последната се разполага много палатинално и дразни езика на пациента. Това усложнение също е бързопреходно - в рамките на няколко дни пациентът усвоява нови говорни навици и нарушенията изчезват. Провалът на един зигоматичен имплант по нищо не се отличава от провала на конвенционалния винтов титанов имплант, както беше споменато по-горе - постепенно имплантатът става подвижен, разклаща се и пада.
James Chaw, Peter Wat, Edward Hui и William Li през 2010 година са публикували статия за зигоматичните импланти в International Journal of Oral and Maxillofacial Implants. Те въвеждат понятието разширен синус лифтинг - extended sinus lift. Какво представлява това? Самото наименование на термина е показателно - при тази интервенция се подготвя фенестрация с по-голям размер от нормалния и се отпрепарира синусната лигавица малко повече в краниална посока от нормалното. Така се достига до тялото на зигоматичната кост, след което се разпробива с дълга фреза до необходимата дълбочина. След това се завинтва имплантатът, като костното капаче служи за протекция против разкъсвания на синусната лигавица. Все пак голям брой клинични проучвания са доказали че дори при разкъсване на синусната лигавица оздравителният процес преминава безпроблемно; чистият титан се понася отлично от синусната лигавица и при разполагане на последната директно върху имплантатната повърхност години наред проблем няма. Пионер в тези проучвания е шведският оториноларинголог Petruson, който работи заедно с бащата на имплантологията Branemark и извършва голям брой синусоскопии при пациенти със зигоматични импланти или такива при които е извършван открит синуслифтинг. Авторът не открива никакви патологични промени на лигавицата, покриваща зъбните импланти - както няколко дни постоперативно, така и години след като е преминал оздравителният процес и след ато имплантатът е натоварен с протезна конструкция. Изобщо титанът се представя като изключително биологично поносим материал - безпроблемно сраства с костна тъкан, влакнеста съединителна тъкан, епител, добре се възприема от сетивни нерви и кръвоносни съдове.
В заключение можем да кажем че доскоро зигоматичните импланти бяха метод на избор при пациенти с тотално обеззъбена горна челюст и липса на достатъчно кост за нормални импланти. Голямата повърхност на зигоматичния имплант осигурява отлични условия за остеоинтеграция, а такъв един имплант е стабилна опора за големи по размер протезни конструкции - така например четири зигоматични импланта спокойно могат да носят 28 зъба на горна челюст, или два зигоматични в комбинация с четири нормални импланта, или комбинация от зигоматичен имплант от едната страна с нормални импланти от другата и т.н. Възможните комбинации при лечението на един пациент са много на брой. В последните няколко години обаче се разработиха съвременни методи за синус лифтинг и горните странични участъци на максилата не представляват проблем за добре квалифицирания имплантолог дори при много силна атрофия. В същото време зигоматичният имплант е чуждо тяло с огромен размер и при поставянето му травмата е значителна - много по-тежка и от най-травматичния синуслифтинг. Цената на зигоматичните импланти е доста висока, а формата и възможностите за протезиране - доста архаични на фона на съвременните имплантатни системи. Поради това зигоматичните импланти имат повече историческа стойност и се прилагат рядко - предимно след резекция на горна челюст, когато няма как да се създаде база за поставяне на нормален имплант. Нямаме информация някъде в България до момента да са поставяни зигоматични имплантати.