Имплант

Имплантите представляват изкуствени тела, които се имплантират (или на български - присаждат) в човешкия организъм с определена цел. Най-широко се прилагат може би зъбопротезните импланти и гръдните импланти - силиконови, с физиологичен серум, колагенови и т.н. Освен това съществуват кохлеарни импланти (поставят се при увреден слух), различни видове ставни импланти (изкуствени стави), подкожни импланти (някои от тях отделят химични субстанции за продължително време, други представляват електронни устройства) и т.н. Според Речника на термините в зъбопротезирането (Glossary of Prosthodontics Terms) зъбният имплант е приспособление от алопластичен материал, което се присажда (имплантира) в тъканите на устната кухина с цел осигуряване на ретенция за снемаеми или неснемаеми зъбни протези. Всеки един зъбен имплант се поставя с определена цел: освен да задържа протези, да осигури комфорт на пациента, функция и естетика за дълъг период от време.

Имплантатни системи Карта на сайта

Имате нужда от протезиране върху зъбни импланти? Запазете си час за безплатен преглед на телефон 032 64206 или на e-mail ralev@dentist.bg - прегледът и консултациите са напълно безплатни. Д-р Венцеслав Ралев е основният разработчик на настоящата уеб-страница и работи в градовете Пловдив, Сливен, Видин и Русе. Личният телефон на д-р Ралев е 0888 646003.

Зъбните имплантати отдавна представляват иновативен продукт в сферата на денталната медицина. Те са едно рутинно лечебно средство в повечето развити дентални практики по света - през последните около 60 години успяха да се наложат, като броят на поставените зъбни импланти нараства постоянно всяка година. През 2024 година по груби изчисления в света са поставени около 100 милиона зъбни импланта. Причините за този своеобразен бум са много:

лесно приложение. Противно на очакванията, всеки зъболекар бързо може да придобие необходимата квалификация, за да поставя имплантати. Имплантирането не е нито по-трудно, нито по-травматично от изваждането на един дълбоко фрактуриран зъб. В повечето държави по света няма въведени регулации относно това кои зъболекари са правоспособни да поставят импланти - според регулаторните органи дори и зъболекарят да няма специалност орална хирургия, технически той може да постави имплантат не по-зле от всеки от всеки орален или лицево - челюстен хирург. Разбира се, това твърдение е доста условно и е в състояние да докара до ужас много дипломирани хирурзи, които държат единствено и само те да поставят зъбни импланти
големи функционални предимства - осигурява се неснемаема протезна конструкция за пациента, която е многократно по-добра от снемаемата протеза. Не се налага да се сваля протезата, да се извършва почистване или химична дезинфекция
предимства от гледна точка на профилактиката - не се налага да се изпиляват съседните зъби с всички негативни последици и рискове от това. Преди въвеждаето на имплантатите в клиничната практика дефектите в зъбните редици са се лекували най-често с мостове - това е налагало да се пилят един, два или повече зъба, понякога да се девитализират, да се изготвят щифтови изграждания и т.н. С въвеждането в практиката на зъбните импланти пиленето на живи зъби се избягва
по-добра хигиена - липсва мостово тяло, под което много често се задържа храна
по-добра естетика - почти винаги естетичният резултат е по-приемлив в сравнение с мостовото тяло

Зъбен имплант с монтирана надстройка, готов за вземане на отпечатък. Вижда се част от керамичния праг на системата TBR. Надстройката на имплантата е запълнена с композитен цимент Rely X на 3М, което запълване я предпазва от развинтване от имплантата. При мостови протези върху имплантати развинтване е трудно да се наблюдава, но при единични зъби, както е в случая, е възможно да се развие надстройката. Като усложнение това е много неприятно, защото налага да се свали вече изработената корона, да се избори циментът, надстойката да се завинти отново и да се изработи нова обвивна корона. Други усложнения в имплантологията...

Имплантология www.dentalimplants.bg Рискове в имплантологията Абатмънт

Готовата корона вече е циментирана. Добра адаптация спрямо венеца - вижда се липсата на исхемия в меките тъкани на гингивата. Исхемия означава липса на кислородна доставка в тъканите - нещо такова се получава при притискането им от нещо твърдо, което притискане нарушава снабдяването с кръв и тъканите побеляват. Това явление се наблюдава най-често при безпрагова препарационна граница, когато короната се врязва в зъбния венец и го притиска и исхемизира. Зачервяването на горната снимка се дължи на раздразването на венеца в резултат на пробата на короната - понякога с остра сонда се налага гингивата да се избута леко навън преди поставянето на короната.

Зъбни импланти Избелване на зъби Избелваща система

Зъболекар в Пловдив Имплантологични практики в България

Лицево - челюстна хирургия

Имплант

Имплант от система Implantium - Южна Корея. Добре се вижда коничната връзка между импланта и абатмънта (надстройката)

Имедиатно имплантиране и имедиатно натоварване

Имплантат от системата TBR, поставен имедиатно. Случаят на снимката е изключително труден - поради хоризонталната атрофия на алвеоларната кост се наложи имплантът да бъде поставен доста по-нагоре от останалите зъби, за да може да бъде задържан в минимално количество костна тъкан. Отлично се вижда емайло - циментовата връзка в областта на естествения зъб на пациента - горен централен ляв резец. Освен това (както се вижда на снимката) имплантатната шийка е изнесена твърде много вестибуларно - отново поради липсата на достатъчно костна тъкан. Такива случаи са източник на проклятия, черни клетви и скубане на коси от страна на зъботехниците - необходимо е да се изработи много дълга клинична корона, като много често розовата керамика за моделиране на зъбния венец остава единственият начин за постигане на задоволителна естетика. Дори и розовата керамика обаче не винаги успява да прикрие имплантатната шийка - просто защото последната е разположена прекалено вестибуларно. Решение на този проблем няма - дори и изработката на хирургичен водач не е в състояние да осигури оптималното разположение на импланта, тъй като липсва достатъчно количество костна тъкан.

Два зъбни импланта, които са показател за възможностите на съвременните имплантатни системи и за способността на организма да остеоинтегрира добре произведения имплантат. Пациентът е мъж на възраст 46 години, страстен пушач - три кутии цигари дневно са нещо обичайно за неговия начин на живот. Твърде суетен - настоя да се изработи снемаема протеза, която да прикрива липсата на зъби, докато протича оздравителният процес. Въпреки разясненията на екипа ни човекът държеше на своето и протезата беше изработена. Проблемът е там, че подвижната протеза с пластмасовата си плака травмира непрекъснато импланта и става причина за усложнения. Както и очаквахме, оплакванията не закъсняха - около два месеца след поставянето на имплантите пациентът съобщаваше за постоянен оток на венечната лигавица, изтичане на жълтеникав ексудат и сърбеж в областта. Въпреки всичко имплантите бяха напълно стабилни, при почукване издаваха ясен перкуторен звук и липсваше всякаква болка. Наложи се да почистим чрез открит кюретаж периимплантатните тъкани и да мотивираме пациента да намали пушенето. Аплицирахме костозаместител; пациентът нито намали броя изпушени цигари, нито престана да носи протезата, но оплакванията отзвучаха и венечната лигавица видимо подобри състоянието си. Няколко месеца след повторната намеса при натиск около имплантите не изтичаше никакъв ексудат и тъканите имаха плътна костноподобна консистенция - за разлика от преди това, когато бяха меки и оточни. Случаят подлежи на наблюдение и е показател за компенсаторните възможности на човешкия организъм.

Импланти с иновативен дизайн - система Neobiotech (Южна Корея). Формата на имплантатите е заострена (т.нар. tapered design), поставят се изцяло вътрекостно и се свързват чрез конична връзка с надстройката. Въведени са допълнителни странични улеи за събиране на костни отпилки. Освен това страничните улеи позволяват на импланта да действа като разпробиваща фреза - при нормална костна плътност се пробива с един номер по-малка фреза, имплантатът калиброва допълнително отвора и се получава по-голяма първична стабилност.

Кървав хирургичен водач след неговото приложение за поставяне на зъбни импланти. Водачът представлява пластмасова пластина, която се поставя върху оперативното поле и служи за насочване на пилотните и калиброващите фрези при разпробиването на костта. Материалът, от който е изработена фрезата, е биологично поносима пластмаса за отпечатване с помощта на триизмерен принтер. Съществуват пластмаси за лабораторна и за клинична употреба - логично и закономерно първите са по-евтини, а вторите - по-скъпи. Следва да се има предвид че материалът на водача влиза в контакт за много кратко време с живите тъкани на пациента, така че вероятността от увреждането им е минимална - дори и въпросният материал да е създаден единствено за лабораторна употреба. Достатъчно е хирургичният водач да може да се стерилизира и да не съдържа киселини или основи, при това силни; ако тези условия са изпълнени, процесът на побългаряване може да стартира безпроблемно. Тъй като икономическата ситуация в България беше изключително тежка за много дълъг период от време, българските специалисти се научиха да правят от нищо нещо или (в случай че това е невъзможно) поне да спестяват финансови средства по всеки възможен начин.

Изключително показателна снимка. При разпробиването и калибровката на костта е необходима силна и постоянна иригация, която при повечето имплантологични юнити на пазара е осигурена безпроблемно. Лошото е че при употребата на хирургичен водач се охлажда втулката на водача, а не костта на пациента - което и се вижда отлично на горната снимка. Различни лабораторни проучвания показват че всъщност проблем няма - експерименталните модели не регистрират температурни разлики в предела на костните тъкани непосредствено до разпробития отвор. За съжалени обаче условията ин виво и ин витро не винаги са едни и същи - повечето лабораторни проучвания са извършени върху пластмасови модели, тъй като правителствените директиви ограничават експериментите върху животни. Костната тъкан обаче отделя различни по големина отпилки, които зацапват пилителите и затрудняват разпробиването и калиброването на костта. Пластамсовите отпилки имат доста по-различни физико - механични и химични свойства. Поради това много зъботехнически лаборатории вече изработват хирургични водачи с допълнитено разпробити иригационни отвори - използва се така наречената трипътна (или дори четирипътна) канюла, която свързва допълнителни охладителни маркучи към предварително проектирани иригационни отвори в пластмасата на водача. По този начин се осигурява максимално ефективна иригация на оперативното поле и локалната температура не се повишава. При загряване на костта до 46 градуса на практика проблем няма - не може да се оформи участък на костна некроза. При повишаване на локалната температура само с един градус обаче (до 47 по скалата на Целзий) вероятността от термични увреждания нараства два пъти.

Поставянето на зъбни импланти с помощт на хирургичен водач осигурява една успоредност на имплантатните надстройки - както е показано на горната снимка. Подобен хирургичен протокол има много голямо предимство - улеснява в много голяма степен протезирането върху имплантите. Още по-важното е че успоредността в същото време прави възможно поставянето на временна или дори постоянна протезна конструкция върху имплантатните платформи - още в момента на имплантирането. Така широко рекламираната изработка на зъби за три дни вече става реалност - дори не и в рамките на три дни, а само за няколко часа.
В изключително голям процент от случаите зъболекарите, които обещават на своите пациенти поставянето на зъби за три дни всъщност не използват хирургични водачи и планиране в сложна триизмерна виртуална среда - те просто поставят базални импланти, които не изискват отпрепарирането на ламба и технически се имплантират много по-лесно. Следва снемането на стандартен аналогов отпечатък, по който зъботехникът максимално бързо изготвя временната протеза - мостова конструкция върху 10 или 12 мостоносителя. Само по себе си това не представлява лош или ненадежден лечебен метод; проблем представляват биофизичните и биологичните качества на базалните импланти. Те се огъват с клещи или други приспособления в желаната посока, за да се осигури успоредност - това създава зони на тежка компресия в областта на имплантатната шийка и бързо води до костна резорбция. Докато всеки нормален зъболекар измерва въртящ момент и се опитва да работи максимално атравматично, за базалните имплантолози всичко това представлява досадна подробност - идеята е имплантите да се шинират максимално бързо и пациентът да бъде изпратен вкъщи по живо - по здраво... пък после ще му мислим. Очевидно е колко медицински издържани са подобни лечебни методи.
На горната снимка се вижда и зъбен имплант, при който не е поставен абатмънт - вляво между последния и предпоследния имплант. Завинтен е покривен винт, който при имплантите на Neobiotech е оцветен в златисто с цел маркиране и по-лесно откриване в късния постоперативен период. Съществуват множество причини за подобен лечебен подход - най-вече невъзможност да се постигне необходимият въртящ момент поради прекалено ниска или прекалено висока костна плътност. Възможно е и да няма как да се постигне успоредност на имплантите - което обаче при съвременните зъботехнически технологии на практика се случва изключително рядко.