Абатмънтът представлява надстройка, която се закрепва по различни начини върху зъбния имплант и служи за задръжка на корона или мост. Съществуват и абатмънти със сферична глава, която служи за задържане на снемаема протеза. Заедно с понятието абатмънт широко се прилага и терминът имплантатна надстройка; в близкото минало в специализираната литература често се говореше и за супраструктура. Трите термина означават едно и също - свързващият елемент между вътрекостния имплант и функционалната част на зъбната протеза - короната или мостокрепителят. Към настоящия момент почти всички имплантатни системи осъществяват връзката между импланта и абатмънта с помощта на винтова резба. Единствено американската система Bicon разчита на връзка от фрикционен тип - занитване на надстройката в имплантата. Актуални са и абатмънти, осществяващи т.нар. биологична връзка с импланта - при нея има комбинация от винтова резба и занитване, чрез което се запечатва дефинитивно цепката между двете тела и се предотвратява бактериалната инвазия там.
Имплантатна надстройка, завинтена върху имплант - система TBR
Конструкции с мостоносител имплант и естествен зъб Долночелюстен канал Костна резорбция
В някои случаи короната се фиксира към надстройката чрез завинтване; в други се предпочита свързване с помощта на цимент. В тези два случая има предимства и недостатъци. Все още е оспорвано кой е най-удачният метод за задържане на короната върху надстройката. Завинтващите се корони имат възможност за сваляне, почистване, ревизия на венечния джоб и евентуална подмяна при биологичен или технически провал. За съжаление при неточности може да се стигне до разхлабване на винта, както и до счупване на самата надстройка или свързващия винт. При задържане чрез циментиране се елиминира възможността за разхлабване на винта, няма оклузални отвори за достъп за развиване на винта, което подобрява естетиката, както и се улеснява клиничната и лабораторна работа по случая. Понякога обаче клиницистите не успяват да отстранят напълно излишъците от цимента, който се използва за фиксация на короната; още повече ако не се използва увеличителна техника за оценка на състоянието на фиксацията или ако препарационната граница се разполага твърде дълбоко подвенечно с цел да се подобри естетиката. Това важи особено за апроксималните обалсти, тъй като там меките тъкани в повечето случаи се разполагат по-високо отколкото вестибуларно или палатинално - снимката горе показва нагледно въпросната анатомия. Поради това са въведени в практиката индивидуални надстроки - те се изработват чрез фрезоване или чрез отливане и имат различна височина на препарационната граница подобно на естествените зъби в повечето случаи. При такива индивидуални надстройки достъпът за почистване на цимента и зъбната плака е по-лесен в сравнение с предварително изработените фабрични надстройки.
www.dentalimplants.bg www.bg-dentist.com www.ralev-dental.com Билогична връзка Импланти Зъбни импланти
В някои случаи може да се наблюдава разциментиране между надстройката и короната, което не се влияе толкова от вида на използвания цимент - постоянен или временен. По-голямо значение има височината на надстройката и (повече при мостови протези) успоредността на стените - колкото повече формата на надстройката се доближава до цилиндър, толкова повече се подобрява ретенцията. Обратно, при конусовидни надстройки задръжката е по-лоша. Известно награпавяване на повърхността на абатмънта може също да подобри задръжката на короната; анодизацията и обработката с пясъкоструен апарат не водят до съществено засилване на ретенцията. Според американски изследователски екип (Santosa, Martin, Morton, International Journal of Oral and Maxillofacial Implants, 2010) съществено значение има и техниката на циментиране - при приложение на контролирана оклузална компресия от порядъка на 10 килограма непосредствено след апликацията на короната ретенцията рязко се подобрява. Това е установено не само при циментиране на корони върху импланти, но и при естествени зъби и изкуствени зъбни пънчета - компресията рязко подобрява задръжната функция на всички цименти. Едната причина за това е по-добрия контакт на молекулярно ниво между двата компонента на цимента; друга причина е навлизането на цимента във всички грапавини по вътрешната повърхност на короната и по повърхността на самия абатмънт. Принципът на компресията важи с еднаква сила за постоянни и временни цименти, като всяка една корона изисква сила от около 10 килограма, а при два мостоносителя силата се удвоява. При това задръжката се подобрява около два пъти - авторите са конструирали опитна постановка, която измерва силата при която короната се отделя от абатмънта.
При циментиращите се надстройки, които навлизат субгингивално, се наблюдават чести проблеми поради излишъка от цимент. Циментът дразни тъканите и става причина за възпаление; при употреба на метални инструменти за почистване се получават драскотини върху полираната част на абатмънта, които драскотини могат да увеличат натрупването на плака. Ако все пак останат излишъци, се наблюдава гингивално възпаление, кървене, оток, повишена ексудация, а в най-лошия случай - и провал на имплантатното лечение. Много автори препоръчват за циментиране на короната върху абатмънта да се използват композитни цименти поради по-добрата им задръжна функция; все пак, според Аgar и сътрудници композитните цименти са най-трудни за отстраняване при подвенечна локализация. Понякога върху надстройката се поставя дистанционно кепе, което при отливане на короната изгаря без остатък и осигурява растояние за цимента от порядъка на 20 микрометра между короната и абатмънта. При някои цименти с по-малка механична здравина обаче това представлява проблем - колкото е по-дебел слоят цимент, толкова по-малка е неговата здравина и короната се разциментира по-често.
Готова корона върху зъбен имплант - зъб 24. От клинична гледна точка доста фактори са от значение за успеваемостта на имплантатното лечение в краткосрочен и дългосрочен план; в момента на фиксирането на короната върху импланта е важно да се обърне внимание на два ключови фактора - премахването на всички излишъци от цимент, тъй като те са основен етиологичен фактор за развитието на периимплантит, и наличието на предварителни контакти и артикулационни блокажи. Последното е важно с оглед избягването на по-късни усложнения, и то основно от протетичен тип - разциментиране на корони, развиване на свързващи винтове и по-рядко периимплантатна костна резорбция.
Награпавяване на имплантатните надстройки преди циментирането на корони и мостове. Особено при употребата на фосфатцимент за фиксирането на неснемаемата протезна конструкция това награпавяване води до рязко повишаване на здравината на връзката. При точни корони и мостове (липса на подвижност на конструкцията върху абатмънта без цимент) фосфатциментът е едно отлично средство за фиксацията им върху зъбните импланти. Почистването на излишъците от цимент е лесно, особено при прагова препарационна граница. Излишъците от фосфатцимент са видими, особено при използване на микроскоп, докато композитните цименти се виждат доста по-трудно и са механично по-здрави, поради което и се почистват по-трудно.
Зубные импланты Перфорация на синусната лигавица Цена на зъбен имплант
Промиване на оперативната рана след разкриване на импланта - по същество разкриването на всеки един имплантат си е една малка по обем оперативна интервенция
Много често оперативната рана кърви и не позволява вземането на точен отпечатък. Това налага обработката на гингивата с керамичен борер, хемостатичен разтвор на базата на железен или алуминиев хлорид или най-добре с високоенергиен лазер.
Завинтване на надстройката с динамометричен ключ
Завинтване до въртящ момент около 25 N/cm.
Корекция на тъканите с ножица
Корекция на меките тъкани с керамичен борер - DFS - Германия
Много често при надстроките се налагат допълнителни корекции с диамантен пилител
Базални импланти Цена на зъбен имплант
При корекциите трябва винаги да се използва добро охлаждане
Изпиляване откъм палатинално
Скъсяване на режещия ръб. Във всички слуаи се изисква охлаждане. Според повечето автори при загряване на надстройката и импланта над 65 градуса има опасност от термична некроза на периимплантатната кост и провал в лечението - имплантатът пада. Горната снимка показва турбинене наконечник с единична дюза за охлаждане, но винаги е по-добре да се използва такъв с три или дори повече дюзи.
Заобляне на острите стърчащи ръбове на абатмънта, за да не се сърди зъботехникът
Запечатване на свързващия винт с композитен цимент
Истината за базалните импланти
Циментът се инжектира в отвора на надстройката до изпълването докрай. В противен случай има опасност от развинтване на свързващия винт, при което готовата корона се унищожава, винтът се затяга и се изработва нова корона - поне такъв беше клиничният опит на нашия екип до 2010 година. След това дългосрочните клинични наблюдения показаха друго - дори и навлизането на най-здравия композит в отвора на свързващия винт не предпазва последния от разхлабване. Основен етиологичен фактор за разхлабването на тези винтове са предварителните контакти и артикулационните блокажи; ако се наложи развиване на винта с ключа от имплантологичния сет, композитният материал в него пречи на достъпа. В такъв случай е необходимо много внимателно с остър диамантен пилител да се премахне композитът, без да се поврежда шлицът на свързващия винт. Поради това много автори препоръчват да се постави топче от тефлон в най-вътрешната част на надстройката непосредствено върху винта и едва тогава да се запечата с композит.
Биологична връзка между надстройката и импланта
www.ralev-dental.bg Титанови мембрани Базални импланти Пирин планина
Корекция на формата на абатмънта
Абатмънт при който е коригирана формата - изпилено е вестибуларно
