Аналози и трансфери

В практиката са описани различни техники за снемане на отпечатък при конструкции върху имплантати. Необходимо е да се изработи окончателна протеза, която да е точна и да навлиза върху имплантите без напрежение. Първата стъпка за изработката на такава протеза е да се възпроизведат съотношенията между зъбните импланти със съответните отпечатъчни техники. Съотношенията трябва да се възпроизведат точно и в трите измерения, тъй като несъответствия между протезата и остеоинтегрираните импланти могат да доведат до вътрешни напрежения в самата протеза, в зъбните импланти или в костния матрикс, които напрежения от своя страна да доведат до провал в лечението - имплантатите падат и всичко започва отначало. Възможни са и механични увреждания, които сe причиняват от несъответствия от страна на протезата - разхлабване на свързващия винт, фрактура на винта или оклузални несъответствия - така например по-високата протезна конструкция винаги рано или късно води до провал на зъбния имплант. В практиката са прилагани различни видове отпечатъчни техники за подоборяване на точността на имплантатната протеза - имплантатни кепета, които понякога могат да се шинират, аналози и трансфери, директни и индиректни отпечатъчни техники, различни материали за снемане на отпечатъци, както и надстройки с различен ъгъл.

www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.com    www.bg-tourinfo.com    www.ralev.bg    Композитни щифтове

Запазете се час за безплатен преглед на телефон +359 32 642056 или +359 888 646003

Вход в нашия форум

Възможно е да се осъществи и консултация по е-мейл - изпратете вашето запитване на следните адреси:

ralev@dentist.bg    office@bg-dentist.com    ralev@ralev-dental.bg    ceo@ralev-dental.bg    office@ralev-dental.bg

При употребата на аналози и трансфери са описани основно два вида отпечатъчни техники - отпечатък с отворена и затворена лъжица. При първия вид върху имплантата се завинтва трансфер, който остава в отпечатъка. Лъжицата с която се взима отпечатъка е пробита и през отвора се осигурява достъп за развинтване на преходния винт на трансферния елемент - затова и се говори за отворена лъжица. Този метод отнема значително повече клинично време, отколкото метода на затворената лъжица - дори и най-точната отпечатъчна лъжица, изработена в зъботехническата лаборатория, изисква допълнително ажустиране в зъболекарския кабинет. Трансферите за отворена лъжица са обемисти и със силно ретенционна форма, поради което оказват напрежение и деформират отпечатъчната лъжица; това води до деформации и в отпечатъка, което почти винаги прави крайния резултат катастрофален. В много случаи при повече на брой зъбни импланти върху една челюст дори се унищожава цялата лъжица - остава само дръжката, особено на долна челюст. При протезиране върху горна челюст небцовата част на лъжицата остава и може да задържи адекватно отпечатъчния материал. Доста по-добър резултат се получава при снемане на отпечатък с индивудуална отпечатъчна лъжица, но това изисква едно допълнително посещение в зъболекарския кабинет.

Отпечатък със затворена лъжица. Както се вижда на схемата, отпечатъчната лъжица няма отвори и няма достъп до свързващия винт, който фиксира трансфера към остеоинтегрирания имплант. Поради това не бива да има механични пречки за изваждането на лъжицата от устата на пациента - трансферните елементи за затворена лъжица са изработени от производителя с много по-малки механични ретенции. Клиничното време, което изисква подобна отпечатъчна техника, е много по-малко от времето за снемане на отпечатък с трансфери за отворена лъжица, тъй като не се налага ажустиране. Най-обикновените отпечатъчни лъжици обикновено съвпадат с прптезното поле и се изваждат безпроблемно, дори и при силно несъответствие между имплантатните оси.

Вход в нашия форум    Възпаление

В някои случаи се предпочита преди вземане на отпечатък имплантатните трансфери да се шинират. Това се извършва най-често с различни кепета и траверси от пластмаса и според много автори подобрява точността на отпечатъка. Така например Yamamoto, Marotti и De Campos (бразилски автори от Сао Паоло - IJOMI, 25/6, 2010) изследват точността на отпечатъка с имплантатен трансфер и аналог при три вида отпечатъчни техники: с кондензационен силикон без шина, с шина и с необратим хидроколоид (алгинат) с шиниране. При отпечатъците от кондензационен силикон и алгинат точността е една и съща; единствено при отпечатъците с шиниране и С-силикон точността се повишава. Авторите изследват триизмерната точност на отлетите модели като скенират с електронен микроскоп трите вида възпроизвеждащи гипсови модели. Логично е шинирането на трансферните елементи да подобри точността на отпечатъка; само по сбе си обаче шинирането не е достатъчно поради способността на различните отпечатъчни материали да създават различни деформации - до този извод достигат Moon, Eshleman, Douglas и Garrett в научния си труд Comparison of accuracy of soldering indices for fixed prostheses, отпечатан в Journal of Prosthetic Dentistry в далечната 1978 година.

През 2010 година в International Journal of Oral and Maxillofacial Implants е отпечатана статия с автори Del'Acqua, Chavez и Castanharo - Сао Пауло, Бразилия. Авторите проучват ефекта от шинирането на имплантатните трансфери с различни материали - метални пръчици и пластмасова шина от Duralay. Предполага се че при шиниране точността на отпечатъка ще бъде по-голяма и това няма да се влияе толкова от материала, с който се шинират трансферите. Резултатите обаче са изненадващи - при шиниране с метални пръчици отпечатъкът става много по-точен! За шиниране при едната група бразилските автори са използвали части от метални борчета, които са прикрепени за трансферите с акрилова пластмаса.

Избелване на зъби    Сепсис    Карта на сайта    Адрес на нашата практика    Лицево - челюстна хирургия

След вземането на отпечатъка върху трансферния елемент се завинтва имплантатният аналог - нарича се още лабораторен имплантат. Последният остава в гипсовия модел и служи за фиксация на точното положение на имплантата в триизмерното пространство. Понякога с цел имитация на зъбен венец около трансферите се накапва розов восък, както е в случая. Работата с помощта на аналози и трансфери има голямо предимство пред директния отпечатък на надстройките - дори и при много дълбоко субгингивално разположение на абатмънта отпечатъкът е точен. При клинични условия е трудно да се осигури абослютна сухота, а за повечето отпечатъчни материали е характерна хидрофобност. Венецът почти винаги е разранен, кърви и зъбният праг се отпечатва трудно. Допълнително предимство е съкратеното време на работа - зъботехникът при лабораторни условия изпилява надстройките до успоредност, за което при клинични условия понякога се изисква повече време. Съществен недостатък е възможността да се явят съществени отклонения - поради няколкото етапа на пренасяне на положението на имплантите дори и минимални измествания се интерполират и водят до неточности в крайната конструкция - нещо, което е много по-малко вероятно да се получи при завинтването на надстройките и отпечатването им подобно на зъбни щифтови пънчета.

След изработката на гипсовия модел трансферите се развиват и е възможно да се използват за друг пациент след автоклавиране. Върху лабораторните импланти се завинтват надстройки (абатмънти). При малки конструкции (върху два или три импланта) е възможно надстройките да бъдат успоредни, като в такъв случай зъботехникът няма нужда да ги пили допълнително. При по-голям брой импланти почти винаги се налагат допълнителни корекции; това налага при завинтване в устата на пациента надстройките да се поставят в абсолютно същото положение както върху гипсовия модел. При по-старите типове връзки между имплантата и надстройката това не представлява проблем - при вътрешна и външна хексагонална връзка, при вътрешен октагон и връзка от типа Nobel - Biocare. Проблеми могат да възникнат при зъбни импланти с по-новия тип връзка - коничната, при която е възможна ротация на надстройката, съответно промяна в положението ако зъботехникът е пилил от материала на абатмънта. Поради това за работа с трансфери много производители на имплантатни системи предлагат комбинирани надстройки - в горната част се разполага конична връзка, а в долната има шестоъгълник, който не позволява ротация на надстройката. По този начин абатмънтът се фиксира върху импланта само в шест възможни положения, едно от които съответства на вече изработената протезна конструкция.

Следва лабораторен етап, който по нищо не се отличава от изработката на мостове и корони върху естествени зъби - моделира се восъчен скелет и се отлива от метал.

Карта на сайта    Вход в нашия форум    Зъбен имплант

Накрая върху метала се нанасят керамични маси и протезната конструкция е готова. Възможно е мостовото тяло да се свърже чрез припояване - схемата вляво. Все пак с развитието на технологиите от типа CAD - CAM припояването почти не се използва като метод за свързване на металите в съвременните зъботехнически лаборатории.

Различни приспособления за работа с импланти и надстройки при клинични и лабораторни условия. Предлагат се и пластмасови кепета, които точно възпроизвеждат надстройката и рязко подобряват точността на отпечатъка - на схемата горе въпросното кепе е оцветено в розово. Освен това то изгаря без остатък и може да се използва за нанасяне на восък върху него, като след това се опакова и се използва за отливане на металния скелет на моста или короната. Изработените по този начин конструкции са с много по-голяма точност в сравнение с конвенционалните лабораторни методи, тъй като пласмасовото кепе е изработено в производствени условия и точно повтаря формата на абатмънта. Понякога короната е толкова точна, че не остава място за цимента - поради това от вътрешната страна производителите оставят дистанционен слой с дебелина 0.2 - 0.3 мм.