Имплантатната шийка е област, която е ключова по отношение на краткосрочната и дългосрочната успеваемост в имплантологията. Ако в областта на шийката на един зъбен имплант се образува здрава кост с линеен размер 2 милиметра, то този имплант ще бъде стабилен напред във времето и ще осигури трайна и сигурна дъвкателна функция на пациента. Разбира се, важно е и състоянието на меките тъкани в областта на шийката - необходимо е да има прикрепена гигива с височина поне 3 милиметра, дълбочината на сондиране да бъде в рамките на 0.5 милиметра, да не изтича ексудат от периимплантатния сулкус, да няма отоци и хипертрофии на меките тъкани и техният цвят да бъде бледорозов. Ако са осигурени всички тези условия, дори и при липса на достатъчно костни тъкани в медиалната или апикалната област на зъбния имплант резултатът ще бъде задоволителен напред във времето; ако тези условия са осигурени на ранния постоперативен етап и някъде в другите 2/3 на импланта има извършена процедура по костна пластика, то има пълни изгледи тази процедура да бъде успешна.
Няколко зъбни импланта, при които добре се вижда важността на имплантатната шийка. Тя от ключово значение за успеваемостта и трайността на лечението с импланти. Прогнозата рязко се подобрява при завинтване на импланта под нивото на костта - както са поставени всички зъбни импланти на горната снимка с изключение на този на зъб 11. При него е налице оголена имплантатна резба с височина около 3 милиметра. При наличие на меки тъкани с дебел биотип костна пластика с подобен обем не би представлявала техническа сложност - дори и само при поставяне на бета - трикалциев фосфат без нищо допълнително. Проблемът възниква при тъкани с тънък биотип - тогава има голяма опасност от оголване на имплантатната шийка, което представлява неприятен проблем. Поради това винаги е по-добре зъбните импланти да се завинтват изцяло интраосално - на 0.5 - 1 милиметър под най-ниското ниво на костта.
Потенциален проблем при дизайн на зъбните импланти с по-широка шийка - шиечно разширение. Такива форма има серията IS1 на компанията Neobiotech от Южна Корея. При следващите две серии - IS2 и IS3 това шиечно разширение е премахнато. В хирургичния комплект за поставяне на зъбни импланти е налична фреза за калибриране на костта - фреза тип counter sink. Изисква се обаче опит и мисъл от страна на оператора, за да се използва тази фреза правилно. Недостатъчната дълбочина на разпробиване води до опасност от компресия на кортикалната пластинка - зъбният имплант вдясно. С червени звезди са означени зоните на притискане на костта, които нарушават нейното кръвоснабдяване и могат да доведат до костна резорбция - което е най-нежеланият постоперативен резултат в работата на имплантолога, особено когато резорбцията е локализирана около имплантатната шийка. При зъбния имплант вляво операторът е разпробил на доста по-голяма дълбочина, отколкото е необходимо - това всъщност е по-благоприятният от двата варианта. Между импланта и костната тъкан остава известна цепнатина, която с времето се изпълва с кост; при поставяне на изкуствена кост този процес се ускорява значително. Наличието на такава цепнатина обаче в ранния постоперативен период изключва по всякакъв начин имедиатното натоварване на имплантите - в костта е фиксиран само върхът на импланта и ако се постави надстройка и корона в тази ситуация, е много вероятно да се стигне до провал в лечението. Основателят на компанията д-р Хоо, който е и основен разработчик на всички продукти на Neobiotech, е автор и на концепцията за any time loading - натоварване по всяко време. Според тази концепция зъбните импланти трябва да могат да бъдат натоварвани когато и да е, веднага след поставяне, късно след протичане на оздравителния процес или дори по време на критичния период - 6 - 8 седмица постоперативно. Поради това Neobiotech спря производството на зъбните импланти от серията IS1 - тъй като, както вече беше описано, те не са удачни за имедиатно натоварване. Това беше донякъде грешка - имплантите IS1 осигуряваха отличен резултат в други клинични случаи - при имедиатно поставяне след екстракция на зъб или при повдигане на пода на горночелюстния синус (синуслифт). Шиечното разширение предпазва зъбния имплант от попадане в кухината на максиларния синус, което е доста неприятно усложнение при синуслифта; при имедиатно поставяне след изваждане на зъб това разширение запълва цепнатината, която остава между зъбния имплант и костта и в много случаи дори не се налага поставяне на изкуствена кост. Това твърдение е валидно повече за еднокоренови зъби - при многокоренови зъби такъв клиничен случай може да има само при много голям имплантатен размер.
Важен клиничен протокол - начин на разпробиване на костната тъкан с цел безпроблемно натоварване по всяко време. В това отношение областта на имплантатната шийка е ключова - там трябва да се осигури оптимален контакт между имплантатната повърхност и костните тъкани. Оптимален контакт означава максимално плътен контакт, без цепнатини и костни дефекти и в същото време без компресия на костните тъкани - тъй като компресията води до нарушено кръвоснабдяване с последваща костна резорбция. Експериментално и статистически е установено че при повечето имплантатни системи това се получава при завинтване на импланта с въртящ момент 30 - 40 N/cm. Наборът фрези на Neobiotech позволява такъв въртящ момент да се постигне при всякаква костна плътност - от D1 до D4. Това може да се получи с помощта на специфичната фреза, включена в комплекта - резбонарез (български термин), метчик (руски термин) или tap drill (английски термин). При най-твърдата кост (тип D1) с този резбонарез се фрезова костна резба до края на калибрования отвор; при D2 - около 2/3, при D3 - около 1/3 от дължината или само в областта на имплантатната шийка и при D4 (костта с най-ниска плътност) резбонарез не се прилага. При завинтване на импланта с по-нисък въртящ момент всъщност проблем няма - дори и при постигане на торк от порядъка на 5 N/cm, което е равносилно на превъртане на резбата. Единственото, което следва да се предприеме, е да не се натоварва имплантът имедиатно и особено в критичния период. Разбира се, в този случай концепцията за any time loading отива по дяволите, но в случая е по-добре да изчакаме, отколкото да коригираме провал в имплантатното лечение. При постигане на по-висок въртящ момент обаче има съществен проблем - костната компресия. Тогава нещата са поправими на ранен етап (интраоперативно) - необходимо е просто да завъртим импланта наляво, обратно на часовниковата стрелка, при което бързо се постига декомпресия. Следва затягане на импланта, като на този етап вече ще се постигне много по-нисък въртящ момент. Затягането спира при 30 - 40 N/cm, при необходимост може да се върне отново обратно и да се затегне за трети или дори за четвърти път. При такива случаи самият зъбен имплант играе ролята на резбонарезна фреза; следва да се има предвид обаче че това затягане и разхлабване е допълнителна механична травма за костта и при повече затягания имедиатното натоварване също следва да се избягва. Най-добра е прогнозата при достигане на въртящ момент от 40 N/cm още при първоначалното завинтване на импланта, когато имплантатната шийка достигне до желаното ниво в костните тъкани.
Имплантатни шийки с добро състояние на меките тъкани - дебел, плътен венец и достатъчна височина на прикрепената гингива
Същият клиничен случай, сниман с оклузално огледало - вижда се добрата дебелина и плътност на меките тъкани. Единствено около импланта на мястото на зъб 42 има потенциален проблем - плитък вестибулум, което би могло да доведе до периимплантит в бъдеще. На някои места се вижда как прозират гранули от изкуствена кост - бета - трикалциев фосфат. Те подлежат на премахване с пинсета, единствено защото стават причина за задържане на зъбна плака. Биологичната поносимост на бета - трикалциевия фосфат е добра, но ръбовете на частиците са остри и могат да травмират меките тъкани.
Имплантатна шийка на зъбен имплант от системата TBR. При него е налице циркониев пръстен, който осигурява отлична естетика и освен това добре се възприема от меките тъкани - те срастват към него и не позволяват бактериална инвазия в дълбочина. Това е още един важен пример за ключовото значение на имплантатната шийка (нейния материал и дизайн на формата) за успеваемостта в имплантологията.
Имплантатна шийка при зъбен имплант от серията IS2 на Neobiotech. Вижда се имплантатната резба и една ниска стругована част - подобно на имплантите от система TBR. При системата Neobiotech обаче шийката не е от цирконий, а е стругована - което се възприема още по-добре от епитела и съединителната тъкан. Формира се здрав мекотъканен маншон около имплантатната шийка и това осигурява трайност и стабилност на лечението с импланти.
Триизмерен модел на имплантатната шийка - зъбни импланти IS3 на Neobiotech - Южна Корея. Вижда се един иновативен метод за дизайн на шийката, който позволява да се съчетае маргиналното запечатване с предимствата на изцяло вътрекостния зъбен имплант.