При едночастовия имплант за разлика от двучастовия няма отделна надстройка - вътрекостната част и надвенечната част са едно цяло. Това има и предимства, и недостатъци. Предимствата са свързани с липсата на цепнатина между импланта и надстройката (каквато цепнатина остава при някои видове връзки - най-вече при външния хексагон). Освен това при едночастовия имплант няма опасност от разхлабване на свързващия винт и съответно на надстройката; не на последно място, поради по-ниските производствени разходи, в повечето случаи цената на едночастовия имплант е доста по-ниска от тази на двучастовия. Недостатък е лошата прогноза при каквато и да е костна пластика - поради хроничната травма от езика и храната върху надвенечната част условията за остеоинтеграция и заместване на остеопластичния материал със здрава кост не са добри. Освен това при едночастовия имплант много често надстройката се разполага в доста атипично положение и се нуждае от значителни корекции, за да може да се изработи естетична и функционална корона. Различни автори описват различна успеваемост при едночастови и двучастови импланти - според Parel, Schow и Hahn при двата вида имплантати успеваемостта е сходна; според Ostman et al (Clin Oral Implants Res 2007; 18:409 - 418) успехът в лечението с едночастови импланти е много по-рядко явление от този при двучастовите - много по-често се получава резорбция на маргиналната кост и отхвърляне на имплантата. Тези различия може да се дължат на много причини: време на натоварване, дизайн на имплантата, форма, дължина, както и на процедури по оформяне на надстройката - температурни промени в резултат на топлината при пилене на надвенечната част. Според Feuerstein (Clin Oral Implants Res, 2008) имплантатите са изложени на неблагоприятни температурни влияния дори при рутинни процедури като консумация на горещ чай или кафе.
Според проучването на Dr. Eran Gabay и Eli Machtei (колектив от Израел, град Хайфа, публикувано в International Journal of Oral and Maxillofacial implants, 2010, vol. 26:6) топлината, която се генерира при изпиляване на импланта без охлаждане, може да коагулира костта и да влоши фатално остеоинтеграцията, което от своя страна да доведе до пълен провал в лечението със зъбни импланти. Авторите провеждат експеримент: три групи от едночастови импланти се изпиляват с турбина и диамантено борче, като при първата група се използва охлаждане от 30 ml/min, при втората - 15 ml/min, а при третата не се охлажда изобщо.
Общ изглед на едночастовите импланти. Имплантът вляво е предназначен за задръжка на снемаеми протези - сферичната главичка навлиза в ставата на протезата; имплантът вдясно е за корони, които се закрепват върху него чрез циментиране. Най-общо в днешно време има припокриване между мини имплантите и едночастовите импланти; в някои случаи обаче производителите предлагат едночастови импланти с нормален размер - диаметър от 5 и повече милиметра. Последните са удачно решение при масивна кост, при която не е необходимо да се осъществява костна пластика.
Схема на експерименталната установка на Gabay и Machtei - Израел. Две термодвойки се използват за измерване на температурата - едната е в областта на апекса на импланта, а другата в областта на шийката, там където резбата преминава в гладката част надвенечно. Авторите предвидливо са изолирали с кофердам надвенечната част на импланта, за да не попада вода в областта на резбата и да охлади имплантата допълнително. Такова охлаждане може да влоши резултата от измерването - така или иначе при клинични условия резбата на импланта се намира вътрекостно и няма как да се облива от охлаждащата вода. Целта е да се проследи доколко термопроводимостта на импланта може да доведе до топлинно увреждане на костта. Имплантите са фиксирани в блокчета от акрилова пластмаса по време на работа. След това започва препарацията на надвенечната част с високооборотен турбинен наконечник с диамантено борче при 400 000 оборота в минута. Препарацията продължава за период от 120 секунди; след това се извършва повторна препарация докато температурата на някоя от термодвойките не достигне 47 градуса по Целзий. Всички препарации на различните групи са били извършени от един и същи оператор с цел да се елиминира евентуалното влияние на индивидуалните навици на зъболекаря. При групата без охлаждане само за 5.73 секунди се достига температура от 47 градуса; дори след спиране на пиленето температурата продължава да се повишава до достигане на усреднени стойности от 61.6 градуса! При такава температура никоя тъкан в човешкия организъм не може да се предпази от увреждане дори и при минимално време на въздействие. При другите две групи (при които има охлаждане) не се достига температура от 47 градуса дори и при продължителна работа. Температурата в областта на апекса варира значително при трите групи - установена е статистически значима разлика при уровен на значимост Р = 0.0001, което е много високо ниво за медицински изследвания. Дори при двете групи с охлаждане (30 мл. и 15 мл.) разликите в апикалната температура са значителни.
Избелване на зъби Мини импланти Широки импланти
Eriksson et ale (J of Oral and Maxillofacial Surgery 1984: 42; 705 - 711) използват микроскопия при условия in vivo с цел да се установи състоянието на периимплантатната кост при въздействие с топлина. Авторите стигат до извода че при температури над 47 градуса по Целзий могат да доведат до значително редуциране на образуването на нова кост около импланта, като при такива условия може да се забави или преустанови процесът на остеоинтеграция. Друго проучване (автор на което е самият Брьонемарк - J Orthop Res, 1999; 17: 891 - 899) устаноявява че при излагане на термичен шок при остеобласти се активират механизми на апоптоза - програмирана клетъчна смърт. За термичен шок се считат температури от 42 градуса по Целзий. Такъв термичен шок може да се получи при пиене на горещи течности или прием на горещи храни; при клинични условия може да се наблюдава загряване и при някои отпечатъчни материали, които при втвърдяването си отделят топлина в резултат на екзотермични процеси. Все пак безспорно най-много топлина се отделя при процедурата на разпробиване и калиброване на костта - Sharawy и Misch описват случаи, при които поради липса на охлаждане се стига до повишаване на температурата с около 10 градуса, което вече е критично за процесите на остеоинтеграция. При това има значение размерът на импланта - при по-дълги имплантати рисковете са по-малки въпреки че титанът има отлична топлопроводимост. Все пак част от темичната енергия се губи при преноса в резултат на топлопроводност - имплантът не е система със 100 % КПД. Аналогични рискове са описани и в областта на консервативното лечение и ендодонтията - при препарация на зъб без охлаждане и достигане на температура от 65 градуса по Целзий със сигурност настъпва некроза на пулпата в 100 % от случаите; при температури от 45 градуса пулпната тъкан некротизира в околко 50 % от всички случаи.
www.ralev-dental.bg