Синусната стена е един анатомичен елемент от човешкото тяло, който е без особено значение за клиничната практика на медици и зъболекари. Това твърдение е било валидно през първите няколко хилядолетия от развитието на медицинската наука; с въвеждането на радикалните антротомии по метода на Колдуел и Люк това се променя и започват доста теоритични разработки върху анатомията, хистологията и физиологията на синусната стена. През 80-те години на ХХ век започват да се извършват и оперативни интервенции с цел повдигане на синусовия под и увеличаване на костния обем за поставяне на зъбни импланти - тогава вниманието на всички изследователи и клиницисти се насочва още повече към синусната стена, тъй като една част от тези операции изискват достъп през латералната стена на горночелюстния синус. Извършва се трепанация, през която се отделя синусната лигавица от синусната стена и в полученото пространство се поставя изкуствена кост; с времето тази кост подлежи на резорбция (стопяване), при което на нейното място се формира здрава автогенна костна тъкан. В много случаи тази тъкан е дори с по-добри качества от съседната здрава челюстна кост на пациента - с по-голяма плътност и по-добро кръвоснабдяване, поради което представлява надеждна опора за зъбните импланти за период от няколко десетилетия.
Съществуват някои особености в анатомията и физиологията на синусната стена, които е необходимо да се познават от всеки клиницист. Дебелината на костната тъкан в тази област е различна, но рядко надвишава 2 милиметра. В много участъци синусната стена е изключително тънка - под 0.5 милиметра, поради което синусната лигавица буквално прозира през костната тъкан. Това са участъци със синкаво - сив или тъмносив цвят, тъй като в кухината на максиларния синус светлина няма и поради това тънката костна пластинка изглежда с по-тъмно оцветяване от съседната по-плътна кост. В случай че в горночелюстния синус има поставен ендоскоп трансназално, при включване на светлината тънкият участък се оцветява в жълто или оранжево - поради смесването на жълтата светлина на източника с червения цвят на кръвта или тъканните течности. Именно участъкът с най-малка дебелина на костта е подходящ за извършване на трепанация, която с фрезите на Neobiotech може да се осъществи само в рамките на няколко секунди.
Принципно горната челюст се характеризира с голямо количество костна спонгиоза, ниска костна плътност и бързи процеси на атрофия. В миналото това е били силно ограничаващ фактор по отношение на поставянето на зъбни импланти в областта на горните странични зъби - смятало се е че повдигането на синусовия под е висш пилотаж в областта на оралната хирургия. Днес това вече се смята до голяма степен за рутинна оперативна интервенция. Дори се смята че колкото по-напреднали са процесите на атрофия на костните тъкани, технически толкова по-лесно се извършва синус лифтингът. Всичко това е логично - тънката синусна стена осигурява много по-лесен оперативен достъп и по-добра видимост в сравнение с дебелата синусна стена. Рядко се среща дебелина на костните тъкани над 4 милиметра, но в подобни случаи инструментът за отпрепариране навлиза в синуса трудно и видимостта е изключително лоша.
Понякога се срещат кръвоносни съдове в областта на синусната стена, които по време на трепанацията кървят и също стават източник на дискомфорт за хирурга. Много автори дори препоръчват прекратяване на оперативната интервенция при наличие на силно кървене; според нашия екип подобен подход е доста краен, тъй като самото отпрепариране на ламбо представлява значителна оперативна травма и с прекъсването на операцията тази травма става излишна за пациента. В областта на цялата хирургия на човешкия организъм винаги е добре една веднъж започната оперативна интервенция да се приключи след отстраняване на патологичния процес, който е необходимо да се премахне, или след имплантиране на съответното приспособление, от което пациентът има нужда.
Кръвоносните съдове в областта на синусната стена са единични или множествени. Ако има единичен съд, понякога той се нарича arteria anthralis или arteria alveolaris superior media. Понякога тя произхожда от инфраорбиталния съдово - нервен сноп, а понякога е продължение на arterii alveolares superiores posteriores. Понякога е разположена между костните тъкани и синусната лигавица, а понякога нейният ход е изцяло интраосален, като във втория случай хемостазата е технически по-трудна. Изключително рядко кръвоносният съд е с толкова голям калибър, че да причини един наистина опасен кръвоизлив. В повечето случаи диаметърът на артериолата е от порядъка на 0.5 - 1 милиметър и дори само обливането на съда със студен физиологичен серум от иригационната система води до съдов спазъм с последващо кръвоспиране. Понякога се налага обработката на съда с електрокоагулатор - добър ефект има така наречената спрей - коагулация, налична при повечето съвременни апарати, включително и при българския производител Кентамед. Апликацията на костен восък също има добър ефект; при субмукозен ход на артерията може да се извърши лигиране, но за това трябва да се използва много тънък шевен материал (от порядъка на 6/0 или 7/0) и достъпът отново е силно затруднен поради малкия трепанационен отвор. Интраосални кръвоносни съдове няма как да се лигират.
Снимка на синусна стена с два трепанационни отвора. От статистическа гледна точка тази синусна стена има най-често срещаната дебелина - от порядъка на 1.5 милиметра. По-дебели синусни стени се срещат доста рядко, макар че е възможно костната тъкан да достигне дебелина дори до 4 или 5 милиметра. В такива случаи отпрепарирането на Шнайдеровата мембрана е силно затруднено, както вече беше описано. Обратно, при много тънка синусна стена отлепването на лигавицата е технически много лесно - необходимо е обаче трепанацията да се извършва с повишено внимание. Понякога костната стена е не само тънка, но и с много ниска костна плътност - тогава при упражняване на натиск трепанационната фреза хлътва рязко, само секунда след началото на разпробиването, и води до перфорация на синусната лигавица. Въпреки че конструкцията на фрезите позволява атравматична работа и те са изключително щадящи по отношение на меките тъкани, са налице някои лимити - дори и най-атравматичният инструмент при неспазване на хирургичния протокол може да стане причина за провал. Фрезата натиска лигавицата чисто механично, подобно на разпатор, и при нейното рязко хлътване в кухината на синуса Шнайдеровата мамбрана се разкъсва. Тогава настъпва краят на света, особено за неопитния хирург.
