Схема на субпериостален имплантат. Това представлява една метална конструкция, която повтаря като форма очертанията на костта. Върху тази конструкция са изработени достатъчно на брой имплантатни надстройки, които служат за закрепване на протезната конструкция. С развитието на съвременните CAD - CAM технологии през второто десетилетие на 21 век се наблюдаваше известен ренесанс на субпериосталните зъбни импланти, но за сравнително кратко време. Причина за това е ниската успеваемост на този тип зъбни импланти, особено в дългосрочен план.
Субпериосталният зъбен имплант се поставя технически лесно. Преди развитието на CAD - CAM технологиите това се случваше на два оперативни етапа - първоначално се отпрепарираше муко - периостално ламбо и се вземаше отпечатък от костта. След около 10 - 12 дни ламбото се отпрепарираше наново и вече готовата скара се фиксираше върху костта, по възможност с няколко остеосинтезни винта, както е показано на схемата горе. В днешно време с развитието на образните методи на изследване първата оперативна интервенция става ненужна - достатъчно е да се скенира формата на костта с компютърен томограф, при което се получава един точен виртуален модел на нейните очертания. Върху този модел е възможно да се фрезова метална скара с всяка една форма, която операторът проектира предварително; необходима е само една оперативна интервенция, при която имплантатът се фиксира към костта.
През 1960-те години Linkow работи доста успешно в областта на зъбната имплантология и особено при субпериосталните импланти. По онова време повечето протетични концепции са били ориентирани именно към субпериосталните импланти - смятало се е че това е бъдещето на протезирането в областта на тотално обеззъбените челюсти. Успеваемостта на субпериосталния имплант е сравнително висока, но драстично намалява с напредване на времето след протезирането върху имплант от такъв тип - по литературни данни около пет години след протезирането само около 40 - 42 % от субпериосталните зъбни импланти изобщо се намират в устата на пациента - останалите са отхвърлени и отстранени спонтанно или по хирургичен начин. При винтовите импланти този процент е значително по-висок, като освен това на късен етап се наблюдават основно протетични усложнения - налице е остеоинтеграция и имплантатът е фиксиран в костта, но се разхлабва свързващият винт на надстройката, отчупват се фрагменти от керамиката или в най-лошият случай се формира гингивална рецесия.