Къси импланти

В българския език думата къс може да се използва като прилагателно или съществително име. Прилагателното къс означава нещо с малка дължина, разстояние или времетраене - синоним на кратък или нисък... но не съвсем точно. Значенията на думите рядко се припокриват напълно и именно поради това един език има повече думи със сходно значение; именно възможните вариации правят речта по-изразителна и смислена, а различните нюанси се използват особено често в художествената литература именно с тази цел. Формите на прилагателното са:

1. Мъжки род: къс (основна форма), късия (непълен член), късият (пълен член)

2. Женски род: къса

3. Среден род: късо

4. Множествено число: къси.

Думата къс може да функционира и като съществително име, означаващо парче или откъснат дял от нещо.

За къси импланти се смятат винтовите титанови имплантати с размер 6 - 9 мм. Според американския автор Paul Fugazzotto (International Journal of Oral and Maxillofacial Implants, 23:3, 2008) употребата на къси импланти дава някои потенциални предимства в лечебната практика и е със същата успеваемост както при поставянето на имплантати с по-дълъг размер. Д-р Фугацото е частнопрактикуващ имплантолог и изследва един доста внушителен клиничен материал - 2073 имплантата при 1774 пациенти. Всичко това е поставено за период от 7 години - от 2000 до 2007 година. Това прави около 300 имплантата годишно - толкова се имплантират в повечето развити имплантологични практики в България и в света. Авторът постига успеваемост от 98.1 - 99.7 %, което напълно отговаря на световните стандарти в областта на имплантологията - успеваемост от 95 % се счита за много добър до отличен резултат от повечето световни автори.

Информацията, предоставена от американския автор, е в общи линии стандартна - не се открива нещо нетипично или крайно иновативно. Проблем представлява дефиницията за къс имплант - 6 милиметра наистина е малка имплантатна дължина, но 9 милиметра е на практика стандартна, тъй като според множество статистически проучванияв световен мащаб най-често се поставят имплантатни платформи с дължина от 10 милиметра.

www.dentalimplants.bg    www.stomatologia.bg    www.parodont.bg

В областта на естественото съзъбие съотношението между т.нар. клинична корона и клиничен корен на зъба се счита за индикатор за наличието на костна загуба в резултат на пародонтопатии. При напредване на пародонталното заболяване се увеличава пропорцията между короната и корена. Като постулат в съвременната парадонтология е прието схващането че функционалните и парафункционални сили в такива ситуации водят до бързо влошаване на прогнозата и скорошна загуба на зъба. В началото на развитието на имплантологията по света и у нас по аналогия се е считало че дългите импланти осигуряват по-добра стабилност и изобщо прогнозата при лечение с тях е значително по-добра - най-вече поради по-голямата площ за остеоинтеграция. Тези данни са натрупани при клинични наблюдения на класическите винтови титанови имплантати с външна хексагонална връзка и машинно обработена повърхност - най-вече имплантатната система Брьонемарк. Длъжни сме да отбележим, че имплантатите на професор Брьонемарк се предлагат в един доста внушителен максимален размер от 18 милиметра дължина - нещо, което не предлага нито една по-нова система. За повече информация за имплантатните системи кликнете тук...

Късите импланти имат някои потенциални предимства. На първо място се избягва рискът от засягане на витални структури като максиларния синус и долночелюстния канал. Намалява се необходимостта от костни аугментации в апико - крестална посока. В случаи когато има толкова малка костна база, че няма място дори и за къс имплант, е възможно костната пластика да бъде с минимален обем, съответно да бъде технически по-лесно изпълнима и да протече с по-малко усложнения. По отношение на имплантатната дължина в световната литература се срещат различни схващания: според едни автори дългите имплантати са много по-стабилни при оклузално натоварване, а според други няма никаква връзка между дължината на имплантата и неговата способност да понася оклузален стрес. Pierrisnard et al. (Clin Implant Dent Rel Res, 2003) отричат да има връзка между начина на предаване на дъвкателните сили и дължината на импланта - според тях дългите импланти не са по-добри от късите. Противоположно е мнението на Petrie и Williams (Clin Oral Implant Res, 2005) - те проучват имплантати с дължина от 5.75 до 23.5 милиметра, поставени винаги в областта на моларите, при което установяват редукция на напреженията при по-дълги имплантати. Любопитно ни е коя имплантатна система предлага имплантати с дължина 23.5 милиметра? Възможно е да са използвали системата Branemark Zygoma, която включва зъбни импланти с дължина до 50 мм. за протезиране след горночелюстни резекции. От своя страна Holmgren et al. (J Oral Implantol, 1998) и колективът на Himmlova et al. (J Prosth Dentistry) не откриват по-добри биомеханични показатели при по-дълги имплантати. Поради това повечето производители вече се ориентират към имплантатна дължина от порядъка на 12 или 13 мм. Така например Dentium Ltd. (Южна Корея) доскоро произвеждаше зъбни импланти с дължина 8, 10, 12 и 14 милиметра; в по-новата серия Superline обаче не са включени имплантати с дължина 14 мм; те могат да се изработят само по поръчка от старата серия Implantium.

Някъде в праисторическите времена на имплантологията (всъщност през 1991 и 1992 година) Lum и Osier публикуват три интересни статии в Journal of Oral Implantology (17:126-131, 18:343-348 и 18:349-353). Според авторите дъвкателните сили се предават основно на костта в областта на имплантатната шийка, а не около върха на импланта. Това е накарало много производители да изготвят имплантати със специфичен дизайн - ситна резба в шиечната област и по-едра резба на тялото на имплантата. Такива са имплантатите от системата Imtec и по-късно тези от системата Implantium. Френският производител Sudimplant пък през 2007 година пусна в продажба серията Zirconnect, която също се отличава със ситна резба в шиечната област. Според въпросните автори Lum и Osier кресталната кост (т.е. костта в шиечната област) има свойството да понася много добре дъвкателното натоварване от функционален тип. Обратно, костта в областта на имплантатното тяло изобщо не понася добре парафункционалните сили - парафункция е например навикът на някои пациенти да скърцат със зъби. От физиологична гледна точка това е много логично - формира се лостова система от втори род, при която сили с повишена големина действат върху костта и водят до усложнения. Освен това в дълбочина преобладава спонгиозата, която не е особено плътна и следователно е по-податлива на резорбция. Това важи най-вече за горната челюст, в по-малка степен за долна челюст.

Ситната резба се характеризира с по-малка стъпка, а оттам и с по-голяма площ. За всички стругари и шлосери е известно, че при нужда от по-голяма здравина на винтовото съединение е необходима по-ситна резба. Такива резби се късат по-трудно при затягане; освен това е необходима по-голяма сила, за да се разруши напълно цялата композиция от болт и гайка. В пълна сила това важи и за областта на имплантологията.

Къс имплант от серията Superline на Dentium - Южна Корея. Разширената шийка достига до 1/2 от дължината на импланта - според производителя това е по-добра форма при имедиатно имплантиране. Според наблюдения на нашия екип тази серия наистина дава по-добри резултати - по-точно възпроизвежда анатомичната форма на зъбния корен. Алвеолата се разпробива с калиброващата фреза, а след това с т. нар. counter sync - разпробивач. Последният създава разширение на костното гнездо за импланта в пришиечната област - постига се така нареченият tapered design (заострен дизайн). При завинтване на имплантата в костта удебелението създава известна механична съпротива в последните 1/2 - 1 оборот. Тази механична съпротива е причина за по-стабилното захващане на зъбния имплант в костта (т. нар. първична стабилност), която от своя страна благоприятства остеоинтеграцията на импланта.

Заостреният дизайн на имплантатите е видим най-добре при късите импланти, поради което описваме неговите предимства именно в тази секция на нашия имплантологичен портал. При по-дългите имплантати геометрията не позволява постигане на тейпър със стойност 4 или 6, тъй като при дължина 12 милиметра на импланта би следвало имплантатната шийка да бъде дебела около 9 милиметра - радко има пациенти с толкова широки алвеоларни гребени. При дължина 14 милиметра е необходима дори още по-широка шийка за постигане на заостряне със стойност 6. Друга възможност е да се изтъни челната част на импланта, но тогава няма да има възможност последната да действа като костен метчик - друго съществено предимство на съвременните имплантатни системи, както се вижда по-долу. Изобщо производителите на различни имплантатни системи хвърлят много усилия за изработването на зъбни импланти с оптимална геометрична форма.

Заострянето позволява натоварване предимно по надлъжната ос на зъбния имплант, което натоварване е много по-физиологично и освен това позволява имплантатът да се натоварва под известен наклон - за схеми и повече информация кликнете тук... Концепцията за максимална близост на формата на зъбния имплант до формата на зъбния корен е въведена за първи път от производителя Dentsply със системата Frialit - т. нар. Тюбингенски коренов имплантат, с който има натрупан тридесетогдишен опит. Впоследствие с въвеждане на системата Ankylos производителят донякъде променя тази концепция - според нас погрешен ход! Dentium (Южна Корея) съчетава с успех класическия винтов титанов имплантат с формата, максимално наподобяваща зъбния корен, което е причина за отличните лечебни резултати при системата Superline.

Начин на разпробиване за имплант с шиечно удебеление. В случая имплантатите Superline са с taper (заостряне) 6. Системата Straumann пък е с тейпър 2. Ендодонтите смятат, че инструментите с различен тейпър са тяхната стихия и че са най-добрите специалисти по геометрия на триизмерното пространство сред зъболекарите от всички специалности... В случая ендодонтите грешат - имплантолозите също много често си имат вземане - даване с триизмерни обекти с различен тейпър! В крайна сметка и двете направления в съвременната дентална медицина изучават зъбния корен - ендодонтията се занимава с каналите, които се намират вътре в корена, а имплантологията - с имплантирането на изкуствени корени в челюстните кости.

www.dentalimplants.bg    Зъбни импланти    Зъб    Зъбен имплант    Пирин

Снимка на къс имплант от серията IS1 на компанията Neobiotech - Южна Корея. Минималната дължина на имплантатната платформа, която предлага този производител, е 7.3 милиметра. През 2019 година обаче бяха пуснати в продажба още по-къси импланти - с дължина от 5 милиметра. Разбира се, подобна вътрекостна част на импланта контактува с костната тъкан в много малка площ, поради което механичната задръжка става критично ниска. Първичната стабилност е незадоволителна, а вторичната - още по-ниска. Това налага поставянето на много по-голям брой импланти с цел осигуряването на достатъчно голяма контактна площ между костта и платформите - която площ е от ключово значение за противодействието на дъвкателното налягане. В идеалния случай съотношението е един зъб - един имплант - например при класически дефект в областта на долната челюст (липса на зъби дистално от канините) трябва да се поставят четири импланта, по един в областта на двата премолара и по един в областта на моларите. Това обаче далеч не е толкова лесно изпълнимо във всеки един клиничен случай - разполагането на четири импланта при един алвеоларен гребен с малки размери е възможно да доведе до твърде близко разположение на платформите една до друга, което създава зони на компресия, влошено кръвоснабдяване и като резултат - риск от костна резорбция. Доста добро решение е редуцирането на броя на имплантите от четири на три - например един в областта на четвъртия зъб, един на шестия и един на седмия. При това положение е възможно да се поставят и импланти с по-голям диаметър (къси и широки), което рязко подобрява триизмерната устойчивост на платформата в пространството и като резултат - прогнозата на лечението. 

В заключение може да се отбележи че късите импланти представляват едно доста добро решение в голям брой ситуации. Те могат да осигурят възможност за изработка на неснемаеми протезни конструкции при липса на достатъчно количество костна тъкан, което рязко подобрява качеството на живот на пациента. Статистически рядко се среща алвеоларен гребен с височина под 4 - 5 милиметра - което наистина позволява поставянето на зъбни импланти с малка дължина и съответно надеждната задръжка на мостовата протеза. Не бива обаче да се подценяват и рисковете на късите импланти - механичното претоварване на костта и най-вече опасността при развитие на периимплантит. Така например ако един имплант има дължина от 7.3 милиметра и около него се развие костен джоб с дълбочина от 3 милиметра, остава база на остеоинтеграцията с височина само от 4.3 милиметра - крайно недостатъчно за трайната механична стабилност на корона или мост. Много скоро се стига до дислокация на импланта - той пада и в много случаи вече няма възможност за поставяне на нов. Обратно, ако имплантът е с дължина от 13 милиметра, дори и формирането на джоб от 6 милиметра все още не крие риск от дислокация. Всички тези биологични закономерности трябва да се познават от практикуващия дентален лекар и късите импланти да се прилагат само при наличие на съответните показания.